Само как злокобно ехтят тръбите им! Първата престрелка почва час и половина след пладне. Неаполитанците тръгват надолу по склона. „Не стреляйте, не стреляйте!“ — крещят нашите капитани; ала куршумите свирят над нас и пищят. Един залп, после втори, после тръбачът на генерала свири сигнал да ускорим ход. Куршумите валят като градушка, от оръдията, които стрелят по нас, хълмът се е превърнал в облак дим, прекосяваме равнината, първата линия на врага е пробита, обръщам се и виждам на хълма Гарибалди, сабята в ножницата е на дясното му рамо, върви бавно напред и държи под око цялата акция. Биксио галопира до него, за да го прикрие с коня си, и му вика: „Генерале, така ли искате да умрете?“, а той отговаря: „Как по-добре да умра освен в собствената си страна?“ и продължава напред, без да го е грижа за дъжда от куршуми. В този миг се изплаших, че на генерала му се струва, че победата е невъзможна, и затова иска да умре. Ала веднага след това от пътя започна да гърми едно от нашите оръдия. Сякаш хиляди ръце се протягат към нас да ни помогнат. Напред, напред, напред! Вече се чува само тръбата, която призовава да ускорим ход. Преодоляваме с наложени щикове първата, втората, третата линия, хайде нагоре по хълма, бурбонските батальони се изтеглят по-нависоко, съсредоточават се и сякаш стават по-силни. Още изглежда невъзможно да се изправим лице в лице срещу тях, всички са на върха, а ние, съсипани, сме долу, в подножието. После за миг всичко спира, те са там горе, ние сме залегнали. Тук-там по някоя престрелка, бурбонците търкалят скали, замерват ни с камъни, казват, че били улучили генерала. И виждам едно тежко ранено младо хубаво момче, двама от другарите му го подкрепят. Умолява ги да имат милост към неаполитанците, защото и те са италианци. Целият склон е осеян с тела, ала не се чува нито един стон. От върха неаполитанците току викат: „Да живее кралят!“ Междувременно пристигат подкрепления. И точно тогава дойде ти, Банди, целият в кръв, и с куршум, забил се в гърдите ти отляво, помислих си, че всеки момент ще умреш. А вместо това при последната атака ти беше пред всички, ти колко души имаш?
— Глупости — каза Банди, — беше само драскотина.
— Ами францисканците, дето се биеха заедно с нас? Един от тях, слаб и мърляв, зареждаше мускета си с цели шепи куршуми и камъни и ги изстрелваше като топ. Видях един друг пък, ранен в бедрото, как вади куршума от раната си, без да спира да стреля.
После Аба заразказва за битката при моста Амиралио:
— Боже мой, Симонини, това беше ден като от Омировия епос! Пред вратите на Палермо сме и идва да ни помогне войска от местни въстаници. Един вика: „Боже!“, завърта се като пумпал, прави три-четири крачки встрани като пиян и пада в един ров под две тополи до един загинал неаполитански стрелец. И все още чувам оня генуезец, който под дъжда от олово се провикна: „’Ба мааму, какво става тук?“. А един куршум го улучва в челото и го поваля с пръснат череп. На моста Амиралио, на пътя, под моста и в зеленчуковите градини си беше истинско клане. Призори превземаме моста, но ни спира ужасен огън от отряд пехотинци зад някаква стена, а кавалеристи ни нападат отляво, но ги отблъскваме. Преодоляваме моста и се съсредоточаваме при Порта Термини, но попадаме под оръдейния обстрел на един кораб от пристанището и под огъня от една барикада пред нас. Няма значение. Една камбана бие лудешки. Спускаме се по тесните улички и по едно време — Боже, какво виждам! Три момичета, облечени в бяло, се хванали за решетките на прозореца, ръчичките им снежнобели като кремове, гледат ни безмълвно. Бяха по-истински от ангелите от стенопис в църква. Кои сте вие, питат ни те, а ние отвръщаме, че сме италианци, и ги питаме кои са те, пък те казват, че са монахини. Горките, казваме ние, много ще се радваме да ви освободим от този затвор и да ви върнем радостта, а те викат: „Да живее света Розалия!“. Ние отвръщаме: „Да живее Италия!“, и те също: „Да живее Италия“, гласчетата им нежни, като че пеят псалм, и за нас са предизвестие на победата. Бихме се още пет дни в Палермо преди примирието, ама никакви монахинчета нямаше и трябваше да се задоволим с уличниците!