Доколко мога да се доверя на тези ентусиасти? Млади са, това е била първата им битка, още преди нея са обожавали своя генерал, по свой начин са романисти като Дюма, така че спомените им са разкрасени и в тях кокошката става орел. Няма съмнение, че са се държали смело по време на тези боеве, но чак пък Гарибалди да се е разхождал спокойно под вражеския огън (нямало е как враговете да не го виждат отдалеч), без изобщо да бъде улучен? Не излиза ли, че по заповед отгоре въпросните врагове са стреляли покрай него?
Тия мисли ми се въртят из главата и заради някои изтървани фрази от моя хазяин, който е пътувал из други области на полуострова и говори на почти разбираем език. Именно той ми подсказа да си побъбря с дон Фортуната Музумечи, нотариус, който знае всичко за всеки и в много случаи бил показвал недоверие към новодошлите.
Разбира се, не можех да ида при него облечен с червена риза, но се сетих за расото на отец Бергамаски, което бях взел. Посресах се, позамазах си косата колкото трябва и неузнаваем се измъкнах от квартирата. Беше си доста неразумно от моя страна, защото се носеше слух, че се готвят да изгонят йезуитите от острова. Но всичко мина добре. Пък и като жертва на надвисналата несправедливост по този начин можех да вдъхна доверие в антигарибалдийските среди.
Срещнах се с дон Фортуната, докато си пиеше кафенцето в едно заведение след утринната служба. Беше в самия център, почти луксозно, а дон Фортуната се беше отпуснал на стола, с лице, обърнато към слънцето, притворил очи, небръснат от няколко дни, с черен костюм и вратовръзка дори в жегата, с полуизгаснала пура между пожълтелите от никотина пръсти. Забелязах, че в това заведение в кафето слагат лимонова кора. Дано не слагат и в кафето с мляко, помислих си.
Седнах на съседната маса и щом започнах да се оплаквам от горещината, разговорът ни потръгна. Казах, че съм изпратен от римската курия да разбера какво се случва по тия места, което позволи на Музумечи да говори свободно:
— Пресвети отче, как ви се струва тая работа, хиляда души, събрани от кол и въже и въоръжени както падне, слизат на брега при Марсала, без да изгубят дори един човек? Защо бурбонските кораби, а това е втората по значение флота в Европа след английската, стреляха напосоки и не улучиха никого? А после, при Калатафими, как стана така, че същите тези хиляда дрипльовци, заедно с неколкостотин момченца, изпратени там с ритници в задника от разни земевладелци, които искат да се подмажат на окупаторите, като се изправиха пред една от най-добре обучените армии в света — не знам дали знаете какво представляват военните училища на Бурбоните — та, значи, казвам, как така хиляда и няколко дрипльовци обърнаха в бягство двайсет и пет хиляди души, нищо, че налице бяха само няколко хиляди от тях, а останалите си останаха по казармите? Пари, пари тук са играли, уважаеми, купища пари, за да се плати на офицерите от корабите в Марсала и на генерал Ланди при Калатафими, който дори след първия ден без ясно надмощие имаше достатъчно свежи подкрепления, за да прогони господа доброволците, а вместо това се оттегли в Палермо. Говори се, че е взел поне четиринайсет хиляди дуката, знаете ли това? Ами началниците му? За нещо много по-невинно само преди десетина години пиемонтците разстреляха генерал Раморино; не че са ми симпатични, но те разбират от военни работи. Вместо това Ланди просто беше заместен от Ланца, според мен и той подкупен предварително. И, виждате ли, това прочуто превземане на Палермо… Гарибалди подсили бандите си с три хиляди и петстотин нехранимайковци, събрани сред сицилианския престъпен контингент, а Ланца разполагаше с шестнайсет хиляди души — шестнайсет хиляди! Вместо обаче да ги използва едновременно, Ланца ги праща срещу бунтовниците на малки групи — и разбира се, че всеки път ще ги побеждават, а и защото бяха платили на разни предатели в Палермо да стрелят от покривите. А в пристанището под погледа на бурбонските кораби пиемонтски кораби стоварват пушки за доброволците и оставят Гарибалди да освободи още хиляда углавни престъпници и да ги включи в бандата си. Да не ви разправям какво става сега в Неапол, нашият беден крал е заобиколен от предатели, които вече са си получили платата и подкопават почвата под краката му.