— Но откъде идват всички тези пари?
— Отче! Изненадан съм, че в Рим знаете толкова малко! Ами от английското масонство, разбира се! Не виждате ли как всичко е свързано? Гарибалди е масон, Мадзини също е масон, по време на изгнанието си в Лондон Мадзини е в контакт с английските масони, Кавур масонът получава заповеди от английските ложи, масони са всички около Гарибалди. Това е план не толкова да се унищожи Кралството на Двете Сицилии, колкото да се нанесе смъртоносен удар на Негово светейшество, защото е ясно, че след Двете Сицилии Виктор Емануил ще поиска и Рим. Вие да не би да вярвате на измислицата за хилядата доброволци, дето тръгнали с деветдесет хиляди лири в наличност? Та те не биха стигнали дори за храната по време на пътуването на тия къркачи и чревоугодници! Само да ги видите как поглъщат последните запаси от храна на Палермо и как плячкосват селата наоколо! Истината е, че английските масони са дали на Гарибалди три милиона френски франка в турски жълтици, дето могат да се харчат из цялото Средиземноморие!
— И у кого е това злато?
— У доверения масон на генерала, онзи капитан Ниево, един сополанко, няма и трийсет години, работата му е само да плаща. Ама тия дяволи плащат на генерали, на адмирали и на кого ли не, а селяните умират от глад. Те пък очакваха, че Гарибалди ще подели между тях земите на господарите им, а вместо това е ясно, че на генерала му се налага да се съюзи с ония, у които са парите и земята. Ще видите как момченцата, които отидоха да се жертват при Калатафими, като разберат, че не се е променило нищо, ще започнат да стрелят по доброволците с пушките, които са откраднали от мъртъвците.
Съблякох расото и докато обикалях града с червената риза, си поговорих на стълбите на една църква с един духовник, отец Кармело. Каза, че бил на двайсет и седем, ала изглеждаше на четирийсет. Довери ми, че искал да се присъедини към нас, но нещо го спирало. Попитах го какво, нали при Калатафими имаше и духовници.
— Бих дошъл с вас — каза той, — ако знам, че наистина ще направите нещо велико. Но единственото, което казвате, е, че ще обедините Италия и ще създадете един народ. Без значение единен ли е, или разделен, народът си страда така и така; и не знам дали ще успеете да сложите край на страданията му.
— Ама народът ще се сдобие със свобода и с училища — казах му.
— Свободата не е хляб, както и училището. Тия работи ще са достатъчни може би на вас пиемонтците, но не и на нас.
— А вас какво ви трябва?
— Не война срещу Бурбоните, а борба на бедняците срещу онези, поради които умират от глад, а те са не само в двореца, а навсякъде.
— Значи и срещу вас с расата, вас с вашите манастири и със земи къде ли не.
— Да, и срещу нас, дори срещу нас най-вече! Но с Евангелието в ръка и с кръста. Ако стане така, ще видя. Така е прекалено малко.
От това, което бях научил в университета от манифеста на комунистите, излизаше, че този духовник е от тях. Нищо не разбирам от тази Сицилия, наистина.
Може да е и заради натрапчивите мисли, от които не мога да се отърва още откакто ме възпитаваше дядо ми, ала най-спонтанно се запитах дали и евреите нямат нещо общо със заговора в подкрепа на Гарибалди. Защото евреите са навсякъде. Така че пак говорих с Музумечи.
— Ама разбира се! — каза той. — Първо, ако не всички масони са евреи, всички евреи са масони. А измежду гарибалдийците? От любопитство прегледах подробно списъка на доброволците от Марсала, нали вече го публикуваха „в чест на смелчаците“. Там намерих имена като Еудженио Рава, Джузепе Удзиел, Исако д’Анкона, Самуеле Маркези, Ибраамо Исако Алпрон, Моизе Малдачеа, и някой си Коломбо Донато, преди това се казвал Абрамо. Е, кажете ми, как с такива имена могат да са добри християни.
(16 юни) Благодарение на препоръчителното писмо стигнах и до въпросния капитан Ниево. Дребосъче с подкастрени мустачки и с претенциозна „брадичка“ само под долната устна, прави се на мечтател. Поза, разбира се, защото докато разговаряхме, влезе един доброволец да му каже нещо за някакви прибори за хранене, дето трябвало да вземе, а той като най-педантичен счетоводител му припомни, че неговата рота предишната седмица била взела вече десет.
— Да не ги ядете тия прибори? — попита. И добави: — Ако искаш още, ще те пратя да ги търсиш в карцера. — Доброволецът отдаде чест и си тръгна.
— Виждате ли с какво се налага да се занимавам? Някой може да ви е казал, че съм човек на перото. Трябва обаче да раздавам на войниците пари и дрехи, имам да поръчвам двайсет хиляди нови униформи, защото всеки ден от Генуа, Специя и Ливорно пристигат нови доброволци. А има и какви ли не прошения, разни графове и дукеси, които искат заплата от по двеста дуката месечно и си мислят, че Гарибалди е архангел небесен. Тук всички очакват, че нещата стават отгоре, не е като при нас, ако при нас някой иска нещо, трябва сам да си го направи. Повериха ми касата с парите може би защото имам докторат по право от Падуа, или може би защото се знае, че не крада, а да не крадеш е голяма добродетел на този остров, тук няма разлика между принц и мошеник.