Явно е, че се прави на разсеян поет. Като го попитах дали е вече полковник, ми отвърна: о, не, не знам.
— Знаете ли — каза ми, — тук положението е доста объркано. Биксио се опитва да наложи военна дисциплина по пиемонтски, сякаш сме в Пинероло. Но ние сме просто една нередовна войска. Само че ако пишете статии в Торино, оставете тези неприятни подробности настрана. Опитайте се да предадете истинския плам, истинския ентусиазъм, които са обзели всички. Тук има хора, които залагат живота си на карта за неща, в които вярват. Погледнете на останалото като на приключение по време на колониална експедиция. Забавно е да се живее в Палермо, и тук има клюки като във Венеция. Възхищават ни се като на герои и една червена риза и една сабя ни правят желани в очите на много хубави жени, чиято добродетел е само привидна. Не минава вечер да не ни поканят в някоя ложа в театъра, а сладоледите там са чудесни.
— Казахте, че трябва да посрещате много разходи. Как успявате с малкото пари, с които пристигнахте от Генуа? Използвате ли парите, които секвестирахте в Марсала?
— Те бяха жалки грошове. Щом пристигна в Палермо, генералът изпрати Креспи да вземе пари от Банката на Двете Сицилии.
— Чух за това, говори се за пет милиона дуката…
Тук у поета отново надделя довереникът на Гарибалди. Той вдигна очи към небето и рече:
— О, какви ли не работи разправят. Трябва освен това да сложите в сметката и даренията, които правят патриоти от цяла Италия, искам да кажа от цяла Европа — и това го напишете във вашия вестник в Торино, за да подсетите разсеяните. Общо взето най-трудното е да се държат регистрите в ред, защото когато Кралство Италия се установи официално, ще трябва да предам всичко както си му е редът на правителството на Негово величество, без да се е изгубила нито една пара, толкова получено, толкова предадено.
Как ли ще се оправиш с милионите на английските масони, запитах се. Или пък сте се наговорили всички, ти, Гарибалди и Кавур, парите са получени, но не бива да се говори за тях. Или пък друго, парите ги има, ала не си знаел и не знаеш нищо за тях, подставено лице си, малкият виртуоз, когото те (но кои те?) използват като прикритие, и си въобразяваш, че победите се дължат само на Божията милост? Още не успявах да разбера какъв е точно този човек. Единствената нотка на искреност, която усещах, беше парещото му огорчение, че през последните седмици доброволците напредват към източния бряг от победа към победа и се готвят да прекосят протока и да влязат в Калабрия, после и в Неапол, а на него му се налага да стои в Палермо, за да се занимава със стопанските дела в тила. Не го сдържаше на едно място. Има такива хора: вместо да се радва, че съдбата му позволява да се наслаждава на вкусни сладоледи и на красиви дами, искаше още куршуми да пронижат палтото му.
Казват, че на земята живеят повече от един милиард души. Не знам как са успели да ги преброят, ала достатъчно е да се поразходите из Палермо, за да разберете, че сме прекалено много и вече започваме да се тъпчем един друг. А повечето от тях смърдят. То и сега храната вече е малко, да си представим ако станем повече. Значи трябва на населението да му се пусне кръвчица. Е, да, има разни работи като епидемии, самоубийства, смъртни присъди, някои още се дуелират, на други пък им харесва да препускат през гори и поля, докато не си счупят врата, чувал съм за английски благородници, които плуват в морето и, естествено, се давят… Но това не е достатъчно. Войните са най-ефикасният и най-естествен начин да се намери отдушник на напрежението и да се забави нарастването на броя на човешките същества. Едно време в началото на всяка война не се ли казваше, че тя е по Божия воля? Само че трябва да се намерят хора, които искат да воюват. Ако всички вземат да клинчат, няма да има кой да умира във война. Тогава защо са тия войни? Така че тия като Ниево, Аба и Банди, дето имат желание да се хвърлят срещу картечния огън, са нужни. А такива като мен да могат да продължават да си живеят не толкова обсебени от човечеството, което постоянно ти диша във врата.