Накратко казано, хората с благородни пориви може и да не ми харесват, ала ни трябват.
Представих се на Ла Фарина с препоръчителното писмо до него.
— Ако от мен очаквате добри новини, за да ги съобщите в Торино, избийте си го от главата — ми каза той. — Тук няма правителство. Гарибалди и Биксио си въобразяват, че командват генуезци като тях самите, а не сицилианци като мен. В страна, където задължителната военна служба е непозната, си помислиха съвсем сериозно, че могат да направят набор от трийсет хиляди души. В много общини се вдигнаха истински въстания. Постанови се, че в гражданските съвети не трябва да се допускат бившите кралски чиновници, а те са единствените, които знаят да четат и пишат. Онзи ден някакви душмани на църквата предложиха да се изгори обществената библиотека, защото била основана от йезуитите. Губернатор на Палермо е някакъв младеж от Марчилепре, никой не го познава. Във вътрешността на острова се извършат какви ли не престъпления и често убийците са същите, дето би трябвало да опазват реда, защото са се сдушили с бандитите в собствения смисъл на думата. Гарибалди е честен човек, но не е в състояние да си даде сметка какво става пред очите му: в провинция Палермо само от една партида реквизирани коне са изчезнали двеста! Дават право на всеки, който пожелае да организира батальон, така че има батальони с всичките му там духови музики и офицери, които се състоят всичко на всичко от четирийсет-петдесет войници най-много! Една и съща служба се дава на трима-четирима души едновременно! Оставят цяла Сицилия без съдилища, както граждански, така и наказателни и търговски, защото уволниха масово всички съдии, а създават военни комисии, които съдят всичко и всички, като във времената на хуните! Криспи казва, че Гарибалди не искал граждански съдилища, защото съдиите и адвокатите били мошеници; и че не искал парламент, защото депутатите били хора на перото, а не на оръжието; че не желаел никакви охранителни органи, защото всички граждани трябвало да се въоръжат и да се отбраняват от тях. Не знам вярно ли е, защото вече дори не ме допускат да разговарям с генерала.
На 7 юли разбрах, че Ла Фарина е арестуван и изпратен обратно в Торино. Заповедта дошла от Гарибалди, разбира се, подсторил го е Криспи. Няма вече кой да информира Кавур. Значи всичко ще зависи от моя доклад.
Вече е безсмислено да се преобличам като монах, за да събирам клюки: из кръчмите се клюкарства на воля и сега тъкмо доброволците се оплакват най-много от цялата управия. Чух, че петдесетина от сицилианците, които се бяха записали при гарибалдийците след влизането им в Палермо, си били тръгнали, като взели със себе си и оръжията. „Това са селяни, които се палят както се пали слама и бързо им омръзва, от ден до пладне“, оправдава ги Аба. Военният съд ги осъжда на смърт, ала после ги оставя да вървят където искат, само да е по-далеч. Опитвам се да разбера какво наистина чувстват тези хора. Цялото оживление, което цари из Сицилия, се дължи на факта, че това беше забравено от Бога място, изгорено от слънцето и без вода, освен морската, и с по някой и друг бодлив плод. И в тези земи, където от векове не се е случвало нищо, пристигна Гарибалди с хората си. Не че тукашните хора го подкрепят заради самия него, не че са срещу краля, когото Гарибалди е на път да свали от трона, просто са като пияни, че се случва нещо различно. И всеки тълкува различието по свой начин. Може пък този силен вятър на промяната да е като вятъра сироко, който ще приспи отново всички.
(30 юли) Ниево, с когото съм вече донякъде близък, ми доверява, че Гарибалди е получил официално писмо от Виктор Емануил със заповед да не пресича протока. Заповедта обаче била придружена от тайна бележка от самия крал, който пишел приблизително следното: „След като Ви писах като крал, сега Ви предлагам да ми отговорите в смисъл, че бихте искали да последвате съветите ми, ала Вашият дълг към Италия не Ви позволява да се притечете на помощ на неаполитанците, които са се обърнали към Вас с молба да ги освободите“. Двойна игра на краля, но срещу кого? Срещу Кавур ли? Или пък срещу самия Гарибалди, на когото най-напред заповядва да не преминава на континента, после го насърчава да го направи и като го направи, пиемонтските войски в областта около Неапол ще се намесят, за да го накажат за неподчинението му?
— Генералът е твърде наивен и ще вземе да падне в някоя клопка — каза Ниево. — Бих искал да съм близо до него, но дългът ми налага да стоя тук.