(8 септември) Гарибалди влезе в Неапол, без да срещне никаква съпротива. Явно е вдигнал гребена, защото според Ниево е поискал от Виктор Емануил да изгони Кавур. Сега в Торино ще имат нужда от доклада ми и доколкото разбирам, трябва да е колкото се може по-антигарибалдийски. Ще трябва да сгъстя краските по отношение на масонското злато, да обрисувам Гарибалди като лекомислен, да отделя много място на клането в Бронте, да спомена за другите закононарушения, за кражбите, за подкупите, за корупцията и за разхищенията. Ще разкажа за поведението на доброволците, както ми го обрисува Музумечи, за гуляите в манастирите, за обезчестяването на девици (може и на монахини, не вреди нещата да се позасилят).
Да приложа и някоя и друга заповед за реквизиране на частни имоти. Да подправя писмо от анонимен информатор, който ми съобщава за постоянни контакти между Гарибалди и Мадзини чрез Криспи, за плановете им за установяване на република и в Пиемонт. Общо взето, добър, енергичен доклад, който да постави Гарибалди натясно. Музумечи ми даде друг солиден аргумент: гарибалдийците са преди всичко банда чуждестранни наемници. Сред Хилядата има френски, американски, английски, унгарски и дори африкански авантюристи, утайката на всички нации, мнозина от тях са били корсари заедно с Гарибалди из Америка. Само как звучат имената на помощниците му, Тур, Ебер, Тукори, Телоки, Магиароди, Чудафи, Фригеш (Музумечи изплюва тези имена, както му дойде, освен Тур и Ебер другите никога не ги бях чувал). Имало и гърци, поляци, баварци и един немец на име Волф, който преди командвал германски и швейцарски дезертьори на служба при Бурбоните. А английското правителство поставило на разположение на Гарибалди батальони от алжирци и индийци. Какви ти тук италиански патриоти! От Хилядата италианците са само половината. Музумечи преувеличава, защото около мен чувам само венециански, ломбардски, емилиански и тоскански акценти, а индийци не съм виждал, но няма да е зле в доклада да подчертая за каква сбирщина от нации става дума.
Не пропуснах да добавя, естествено, и за здравите връзки на евреите с масоните.
Мисля, че докладът трябва да стигне по най-бързия начин, като не бива да попада в недискретни ръце. Намерих един пиемонтски военен кораб, който се връщаше в Сардинското кралство, и не ми струва много да си изфабрикувам официален документ, с който се нарежда на капитана да ме качи на борда до Генуа. Престоят ми в Сицилия приключва, малко съжалявам, че няма да видя какво ще стане в Неапол и след това, но не съм тук да се забавлявам, нито пък да пиша някоя епическа поема. В крайна сметка от цялото това пътуване си спомням с удоволствие само за pisci d’ovu, babbaluci a picchipachi, това са видове паста лумака и каноли, ах, канолите… Ниево ми беше обещал да ме почерпи с риба меч a’sammurigghu, но така и не успя и ми остава само уханието на името.
8.
„Ерколе“
От дневниците
от 30 и 31 март и 1 април 1897