Заговори за капитализма и как тровел съвременното общество.
— И кои са капиталистите? Евреите, господарите на нашата епоха. Революцията през миналия век отряза главата на Капет, през нашия век революцията трябва да отреже главата на Мойсей. Ще напиша книга за това. Кои са евреите? Онези, които смучат кръвта на беззащитните, на народа. Това са протестантите, масоните. И естествено, юдеите.
— Но нали протестантите не са евреи — обадих се колебливо аз.
— Евреите и протестантите са едно и също нещо, както и английските методисти, немските пиетисти, швейцарците и холандците, които се учат да разчитат Божията воля в същата книга като евреите, Библията, пълна с разкази за кръвосмешения, кланета и дивашки войни, в нея победата се извоюва само благодарение на предателство и измама, а царете убиват мъжете, за да сложат ръка на съпругите им, в която жени влизат в брачното ложе на пълководци, за да им отрежат главата. Кромуел отрязва главата на своя крал, като цитира Библията, Малтус, който отрече правото на живот на децата на бедните, бе напълно обсебен от Библията. Това племе се е отдало изцяло на спомените за своето робство и изповядва култа към златния телец въпреки знаците на Божия гняв. Борбата срещу евреите трябва да е основната цел на всеки социалист, достоен за това име. За комунистите не говоря, на тях самият им основател е евреин, но проблемът е да се разобличи заговорът на парите. Защо в един парижки ресторант една ябълка струва сто пъти повече, отколкото в Нормандия? Някои народи са хищници, те живеят от чужда плът, това са народи от търговци, както някога били финикийците и картагенците, а сега са англичаните и евреите.
— Значи за вас евреин и англичанин са едно и също?
— Почти. Кой стана министър-председател на Англия? Лорд Биконсфилд, благородническата му титла прикрива истинското му еврейско име, Дизраели. Този Дизраели, покръстен сефарадски евреин, има нахалството да напише, че евреите постепенно ще завладеят света. Не го е казал в речите си в парламента, а в романите си.
На другия ден ми донесе книга от този Дизраели, като беше подчертал цели пасажи. „Виждали ли сте някога по-значително движение в Европа, което да не включва евреи и в което те да не вземат значително участие?… Първите йезуити са били евреи! Кой ръководи тайната руска дипломация, пред която бледнее цяла Западна Европа? Евреите! Кой стои зад машинациите, които ще доведат до революция в Германия? Машинациите ги върши евреинът, вижте само Карл Маркс и неговите комунисти. Кой има почти изключителния монопол върху професорските длъжности в Германия?“.
— Но внимавайте, Дизраели не е някакъв си там mouchard, който предава своя народ. Точно обратното, целта му е да прослави добродетелите му. Той най-безсрамно пише, че министърът на финансите на Русия граф Канкрин е син на евреин от Литва, а пък испанският министър Мендисабал е син на покръстен евреин от провинция Арагон. В Париж Су, маршал на империята, е син на френски евреин, евреин беше и Масена, еврейското му име е Манасех…
Не бях сигурен, че Туснел е прав, но филипиките му, които ми говореха какъв е начинът на мислене в някои от най-революционните кръгове, ме навеждаха на някои идеи… Съмнително беше дали ще мога да продам документи, насочени срещу йезуитите. Може би на масоните, ала още нямах досег с този свят. Йезуитите биха могли да се заинтересуват от антимасонски документи, но още не се чувствах готов да ги изфабрикувам. Срещу Наполеон? Разбира се, не за да ги продам на правителството, а що се отнася до републиканците, несъмнено добър потенциален пазар, след Сю и Жоли не оставаше много какво да се каже за него. Срещу републиканците? И тук същото, изглежда, правителството имаше всичко, което му трябва, Лагранж сигурно щеше да ми се изсмее, ако му предложех информация за фуриеристите, доносниците му сигурно ходеха редовно в книжарницата на улица „Бон“.
И кой оставаше? Евреите, за Бога. Винаги си бях мислил, че само дядо ми е обсебен от тях, но след като чух Туснел, започнах да осъзнавам, че се отваря антиеврейски пазар не само благодарение на всички възможни потомци на абат Барюел (които не бяха малко), а и благодарение на революционерите, на републиканците, на социалистите. Евреите бяха също врагове на църквата, но и на плебеите, чиято кръв смучат, в зависимост от правителствата, и на трона. Трябваше да работя по евреите.