Сетне раби Юда от Амстердам казал:
— Но много от нашите братя си сменят религията и приемат християнското кръщение…
— Няма значение! — отвърнал тринайсетият глас. — Покръстените могат да са ни много полезни. Въпреки покръстването на тялото техният дух и душа остават верни на Израил. След един век няма да останат синове на Израил, които да искат да станат християни, но много християни ще се присъединят към нашата свята вяра. Тогава Израил ще ги отхвърли с презрение.
— Но преди всичко — казал раби Леви — трябва да смятаме християнската църква за нашия най-опасен враг. Трябва да разпространяваме сред християните свободомислието, скептицизма, трябва да хулим служителите на тази религия.
— Да разпространяваме идеята за прогреса. От него следва, че всички религии са равни — намесил се раби Манас. — Да се борим да бъдат премахнати от училищните програми уроците по християнска религия. С ловкост и с учене израилтяните ще получат без затруднение катедрите и професорските места в християнските училища. По този начин религиозното образование ще остане ограничено само в рамките на семейството и тъй като в повечето семейства времето не достига да се следи този клон на преподаването, религиозният дух постепенно ще отслабне.
Сега дошъл ред на раби Дан от Константинопол:
— И най-важното е търговията и спекулата никога да не излизат от ръцете ни. Трябва да сложим ръка на търговията с алкохол, масло, хляб и вино, защото по този начин ставаме пълни господари на цялото селско стопанство и на икономиката на село изобщо.
А Нафтали от Прага рекъл:
— Да се прицелим в магистратурата и адвокатурата. И защо израилтяните да не стават министри на просвещението, след като толкова често са имали портфейла на министър на финансите?
Най-накрая говорил раби Бенямин от Толедо:
— Не трябва да страним от нито една професия, която има значение в обществото: философия, медицина, право, музика, икономика, с една дума, всички клонове на науката, изкуствата, на литературата, става дума за широко поле, на което трябва да изпъкнем с нашия гений. Преди всичко в медицината! Лекарят има достъп до най-интимните тайни на семейството и държи в ръцете си живота и здравето на християните. И трябва да насърчаваме брачните съюзи между израилтяни и християни: дори в нашето богоизбрано племе да влезе някакво незначително количество нечиста кръв, това няма да ни отслаби, а нашите синове и дъщери ще се сдобият с роднини сред християнски семейства, ползващи се с известен авторитет.
— Да приключим това наше събрание — казал тринайсетият глас. — Ако първата сила на този свят е златото, втората е печатът. Нашите трябва да поемат ръководството на всички всекидневници по целия свят. Щом станем пълни господари на печата, ще можем да променяме общественото мнение по отношение на честта, добродетелта и почтеността и да поведем първата атака срещу институцията на семейството. Да се преструваме, че ревностно се интересуваме от социалните въпроси на дневен ред, трябва да контролираме пролетариата, да вкарваме нашите агитатори в социалните движения, така че да можем да ги използваме, когато поискаме да подтикнем работника към барикадите и революциите, като всяка от тези катастрофи ще ни приближава до единствената ни цел: да царстваме над земята, както е било обещано на нашия баща Авраам. Тогава нашата мощ ще израсне като огромно дърво и по клоните му ще растат плодовете, които се наричат богатство, наслада, щастие, власт и всичко това в замяна на ужасната ни участ, която в продължение на векове бе съдба на народа на Израил.
Така свършваше, доколкото си спомням, докладът за гробището в Прага.
В края на моята възстановка съм изтощен — може би защото придружих часовете трескаво писане с по някое и друго питие, от което черпех физическа сила и духовен подтик. А всъщност от вчера нямам апетит и от храната ми се гади. Събуждам се и повръщам. Може би работя прекалено много. Или пък за гърлото ме е стиснала разяждаща ме омраза. Като препрочитам страниците, които съм написал за гробището в Прага, от дистанцията на времето, разбирам как това преживяване, тази моя толкова убедителна възстановка на еврейската конспирация, това отвращение, което във времената на детството и младостта ми беше (как да кажа?) абстрактно, само в главата, като гласовете на катехизиса, втълпен ми от дядо — сега всичко това се беше превърнало в плът и кръв и бях успял сам да пресътворя онази валпургиева нощ, а моето озлобление и жлъч към еврейското вероломство се бяха превърнали от абстрактна представа в неудържима и дълбока страст. О, наистина, човек би трябвало да е бил лично онази нощ на гробището в Прага или поне да е прочел моето свидетелство за случилото се там, за да разбере, че не може повече да се търпи този проклет народ да трови живота ни!