Въпросът ми обаче поспря разпалеността му. Стегна се пак. Избърса потта от челото си с една голяма кърпа на червени карета и ми поиска документа, заради който се срещахме. Подадох му го и след всичките му приказки си мислех, че ще изпадне във възторг от него. Ако правителството му искаше да ликвидира евреите според заръката на Лутер, моята история за гробището в Прага изглеждаше създадена специално, за да предизвика тревогата на цяла Прусия за естеството на еврейския заговор. Вместо това той четеше бавно, като отпиваше от време на време по глътка бира; на няколко пъти сбърчи чело и с присвити очи, така че заприлича почти на монголец, накрая каза:
— Не знам дали тези сведения наистина могат да ни заинтересуват. Потвърждават онова, което винаги сме знаели за еврейските планове. Разбира се, написано е добре и ако е измислено, е добре измислено.
— Моля ви, хер Гьодше, не съм тук, за да ви продавам измислен материал!
— Не че ви подозирам, но и аз имам дълг към онези, които ми плащат. Необходими са още доказателства за автентичността на документите. Трябва да предам тези листа на хер Щибер и на неговите служби. Оставете ми ги, ако искате, върнете се в Париж дори, след няколко седмици ще получите отговор.
— Но полковник Димитрий ми каза, че работата е сигурна…
— Не е. Не още. Казах ви, оставете ми документа.
— Ще бъда откровен с вас, хер Гьодше. Това, което държите в ръцете си, е оригинален документ: оригинален, разбирате ли? Стойността му се състои, разбира се, в сведенията, които съдържа, но и в обстоятелството, че това са сведения в оригинален документ, изготвен в Прага след събирането, за което се говори в него. Не мога да оставя документа да циркулира извън ръцете ми, най-малкото не и преди да ми е дадено съответното обещано възнаграждение.
— Прекалено подозрителен сте. Добре де, поръчайте си още една-две бири и ми дайте един час да препиша този текст. Нали сам казахте, че сведенията в него си струват, и ако исках да ви измамя, ми беше достатъчно да ги запазя в паметта си, защото, уверявам ви, помня прочетеното почти дума по дума. Искам обаче да го поднеса на вниманието на хер Щибер. Така че оставете ме да го препиша. Оригиналът влезе тук заедно с вас и с вас ще си тръгне.
Нямаше как да възразя. Обидих небцето си с няколко от онези безвкусни тевтонски наденици, изпих много бира, а трябва да кажа, че понякога немската бира може да е също толкова вкусна, колкото френската. Изчаках Гьодше да препише внимателно всичко.
Разделихме се хладно. Гьодше даде да се разбере, че трябва да разделим сметката, като изчисли, че съм изпил няколко бири повече от него, обеща да получа отговор след няколко седмици и ме остави кипнал от яд заради дългото пътуване за нищо, и то на мои разноски и без да получа и един талер от възнаграждението, вече уговорено с Димитрий.
Колко глупаво, казах си. Димитрий е знаел предварително, че Щибер никога няма да плати, и просто взе текста на половин цена. Лагранж имаше право, не биваше да се доверявам на един руснак. Може и да бях поискал прекалено много пари и може пък да трябваше да съм доволен, че съм взел половината.
Вече бях сигурен, че германците няма да дадат повече признаци на живот, и наистина, минаха няколко месеца, без да имам новини от тях. Лагранж, с когото бях споделил своите страдания, се усмихна покровителствено.
— В нашия занаят нещата са несигурни, невинаги си имаме работа със светци.
Всичко това не ми харесваше. Историята ми за пражкото гробище беше прекалено добре сглобена, за да бъде прахосана някъде в Сибир. А можех да я продам на йезуитите. В крайна сметка първите истински обвинения срещу евреите и първите твърдения за международния им заговор бяха от йезуита Барюел, а писмото на дядо ми би трябвало да е привлякло вниманието и на други фигури в ордена.
Единственият йезуит, към когото можех да се обърна, беше абат Дала Пикола. Връзката ми с него беше станала благодарение на Лагранж, така че се обърнах именно към Лагранж. Лагранж ми каза, че ще му съобщи, че го търся. И наистина след известно време той дойде в магазина ми. Представих му, както се казва в търговията, моята стока, и ми се стори, че тя го интересува.
— Естествено — ми каза той, — трябва да прегледам вашия документ и после да спомена за него на един човек от Ордена, защото той не е човек, който ще купи котка в чувал. Надявам се ми имате доверие и ще ми го оставите за няколко дни. Няма да излезе от ръцете ми.
Нямаше как да не се доверя на почтен духовник като него и му се доверих.