Выбрать главу

После пристигаше онзи, който в оригиналната ми версия беше моят осведомител, представяше го някой си Лазали, който му обещава да му помогне да присъства на среща, която става на всеки сто години. Двамата се дегизираха с изкуствени бради и с шапки с широки периферии, после историята продължаваше както при мен, със синкавата светлина, която заструяваше от гроба, и силуетите на отдалечаващите се равини, погълнати от нощта.

Мръсникът се беше възползвал от моя лаконичен доклад, за да създаде мелодраматични сцени. Готов беше на всичко, за да забърше някой талер. Никаква религия вече няма.

Именно това, което искат евреите.

Сега отивам да спя, отклоних се от навиците си на умерен гастроном и престанах да пия вино, а само неумерени количества калвадос (и неумерено ми се вие свят — подозирам, че взех да се повтарям). Тъй като изглежда обаче, че само ако потъна в сън без сънища мога да се събудя като абат Дала Пикола, сега много ми се иска да видя как така ще се събудя в кожата на покойник, на чието изчезване без никакво съмнение съм бил както причина, така и свидетел.

15.

Дала Пикола възкръснал

6 април 1897 година,

призори

Капитан Симонини, не знам дали съм се събудил за втори път по време на съня Ви (неумерен или прекомерен, или както се казва там), но успях да прочета какво сте написали. На първите лъчи на зората.

След като прочетох написаното от Вас, си казах, че по някаква тайнствена причина лъжете (пък и Вашият живот, който така откровено описвате, ме навежда на мисълта, че от време на време послъгвате). Ако някой със сигурност знае, че не сте ме убили, това съм аз. Проверих, съблякох духовническите си одежди и слязох почти гол до мазето, отворих капака, но преди да се спусна към зловонния тунел, който описвате така добре, ми се зави свят от гадния мирис. Запитах се какво точно искам да проверя: дали нещо е останало от костите на трупа, който според Вас сте оставили там преди повече от двайсет и пет години. И какво, да сляза в онази гадост, за да преценя дали костите са мои ли? С Ваше позволение, вече знам. Следователно Ви вярвам, убили сте абат, който се казва Дала Пикола.

Тогава кой съм аз? Не Дала Пикола, когото сте убили (който при това не е приличал на мен), но как така съществуват двама абати Дала Пикола?

Истината е, че може би съм луд. Не смея да излизам от къщи. А трябва да изляза, за да си купя нещо, расото ми не позволява да ходя по кръчми. Нямам хубава кухня като Вашата — макар че, да Ви кажа истината, и аз съм лаком не по-малко от Вас.

Обзема ме неудържимо желание да се самоубия, но знам, че това е дяволско изкушение.

Пък и защо да се самоубивам, след като Вие вече сте ме убили? Само загуба на време.

7 април

Любезни абате, стига вече.

Не си спомням какво правих вчера и намерих бележката Ви тази сутрин. Престанете да се измъчвате. И Вие не помните, така ли? Тогава правете като мен, гледайте дълго пъпа си и после започнете да пишете, оставете ръката Ви да мисли вместо Вас. Защо все аз трябва да си спомням всичко, а Вие само малкото неща, които искам да забравя?

В този момент в съзнанието ми нахлуват други спомени. Малко след като убих Дала Пикола получих бележка от Лагранж, този път искаше да се срещнем на площад „Фюрстенберг“, и то в полунощ, когато това място е доста призрачно. Както казват моралните хора, съвестта ми не беше чиста, защото малко преди това бях убил човек и се боях (неоправдано), че Лагранж знае това. Вместо това той очевидно искаше да говори с мен за нещо друго.

— Капитан Симонини — каза ми той, — имаме нужда да държите под око една странна личност, духовник… той е как да кажа… сатанист.

— И къде да го намеря, в ада ли?

— Без шегички, ако обичате. И така, става дума за някой си абат Булан, който преди години се запознал с лицето Адел Шевалие, послушница от манастира „Свети Тома дьо Вилньов“ в Соасон. За нея се носели мистични слухове, била излекувана от слепота и правела предсказания, в манастира започнали да се стичат вярващи, нейните началнички взели да се притесняват, епископът я отстранил от Соасон, незнайно как нашата Адел избрала за свой духовен наставник Булан, знак, че такива като тях Господ ги създава и после ги съешава. И така, решили да основат асоциация с цел изкупление, това ще рече да посвещават на Господа Бога не само молитви, а и различни форми на физическа саможертва, за да се отплатят за обидите, които му нанасят грешниците.