Да не говорим колко пристоен и порядъчен вид имаш, като се разхождаш с такъв бастун — доста скъп е, но си струва парите, а има случаи, при които човек не бива да се скъпи за цената.
Една вечер, като се прибирах, видях пред магазина Лагранж?
Леко размахах бастуна, но сетне си помислих, че службите не биха поверили ликвидирането на човек като мен на човек като него, и се приготвих да го изслушам.
— Хубав е — каза той.
— Моля?
— Бастунът. С дръжка като тази вътре сто на сто има рапира. Страхувате ли се от някого?
— Трябва ли да се страхувам от някого, господин Лагранж.
— Знам, че се страхувате от нас, защото знаете, че ви подозираме. Сега позволете ми да бъда кратък. Всеки момент ще избухне война между Франция и Прусия, а нашият приятел Щибер е напълнил Париж със свои агенти.
— Познавате ли ги?
— Не всички, и тук в играта влизате вие. Понеже предложихте на Щибер вашия доклад за евреите, той ви смята за, как да кажа, човек, който може да бъде купен… Така, тук в Париж е пристигнал един от неговите хора, онзи Гьодше, с когото, струва ми се, вече сте се срещали. Смятаме, че ще ви потърси. Ще станете шпионин на прусаците в Париж.
— Срещу собствената си страна?
— Не бъдете лицемерен, това не е вашата страна. Но ако чак толкова се притеснявате, да, правите го именно за Франция. Ще предавате на прусаците фалшиви сведения, които ще ви даваме ние.
— Не ми се вижда трудно…
— Точно обратното, много опасно е. Ако ви открият в Париж, ние ще трябва да се правим, че не ви познаваме. И ще ви разстрелят. Ако прусаците открият, че играете двойна игра, ще ви убият, макар и по не толкова законен начин. Така че в тази работа имате вероятност да оцелеете горе-долу петдесет на сто.
— А ако не приема?
— Тогава процентите ще са деветдесет и девет.
— Защо не сто?
— Заради бастуна. Но не разчитайте прекалено много на него.
— Знаех си, че в службите имам истински приятели. Благодаря ви за предупрежденията. Добре. Приемам, и то от любов към Отечеството.
— Вие сте герой, капитан Симонини. Очаквайте заповеди.
След седмица Гьодше дойде в магазина ми. Вонеше на пот. Не беше лесно да устоя на изкушението да го удуша, но издържах.
— Знаете, че ви смятам за плагиатор и фалшификатор — казах му.
— Не повече от вас — отвърна немецът с мазна усмивка. — Да не мислите, че вашата история за гробището в Прага е вдъхновена от онзи Жоли, който влезе в затвора? И аз бих стигнал до него. Вие само ми съкратихте пътя.
— Давате ли си сметка, хер Гьодше, че като чужденец на френска територия само да издам името ви където трябва, животът ви няма да струва пукната пара?
— А давате ли си сметка, че ако ме арестуват, аз пък ще кажа вашето име? Та хайде мир. Опитвам се да продам тази глава от книгата си като нещо автентично на сигурни купувачи. Ще си поделим парите, нали отсега нататък ще работим заедно.
Няколко дни преди да започне войната Гьодше ме заведе на покрива на една сграда близо до Нотър Дам, където един старец държеше гълъбарници.
— Това е добро място за пускане на гълъби, защото около катедралата има стотици и никой не им обръща внимание. Всеки път като се сдобиете с полезни сведения, ще пишете бележка и старецът ще я пусне с гълъб. Съответно всяка сутрин ще минавате да го видите, за да разберете дошли ли са инструкции за вас. Просто е, нали?
— Но какви сведения ви интересуват?
— Още не знаем какво точно ни интересува в Париж. Сега контролираме фронта. Но рано или късно, ако победим, ще се заинтересуваме от Париж. И ще поискаме сведения за движенията на войските, дали императорското семейство е тук, или не, какви са настроенията сред гражданите, накратко казано какво ли не, а и вие проявете досетливост. Може да ни трябват карти и ще ме попитате как се привързва географска карта около шията на гълъб. Елате на долния етаж.
Един етаж по-долу имаше друг един индивид с фотографска лаборатория и една заличка със стена, боядисана в бяло, плюс един от онези прожекционни апарати, които по панаирите наричат вълшебни фенери, от тях на стената или на големи чаршафи излизат картинки.
— Този господин взима съобщението ви, няма значение колко е голямо и колко страници е, фотографира го и го намалява върху един лист с пласт колодий, и листът се изпраща с гълъба. На мястото, където пристигне съобщението, образът се увеличава. Същото става ако получите прекалено дълги съобщения. Тук обаче въздухът не е добър за един прусак, така че тази вечер си заминавам. Ще държим връзка чрез гълъби като двама влюбени.