Двамата заговориха едновременно, при което търпението й напълно се изчерпа и тя изкрещя. Макнаб и Пийбоди стреснато замълчаха.
— Започни ти, Пийбоди.
По-младата жена тържествуващо изгледа младежа.
— Двама от „кандидатите“ на Холи и един от тези на Грийнбалм са купили цялата козметична серия — от балсам за тяло до спирала за мигли. Вторият от списъка на Холи е купил моливи за вежди и два вида червило. Установихме марката на червилото, използвано при Грийнбалм — нарича се „Купидон“. И тримата мъже са купили същия цвят.
— Тук възникна проблем. — Макнаб вдигна пръст като учител, който прекъсва ученика зубрач. — Червилото „Купидон“ и кафявата спирала за мигли винаги се дават като безплатни мостри. — Той посочи към кутията, която бяха връчили на Ив. — Ще ги видите и тук.
— Невъзможно е да открием всички, на които са раздадени мостри — намеси се с леден тон Пийбоди. — Вече имаме трима души, с които да започнем.
— Очните сенки „Лондонска мъгла“, които убиецът е използвал при гримирането на Холи, са много скъпи и не се раздават безплатно. Могат да се купят отделно или с комплекта „Делукс“. Предлагам да тръгнем по тази следа.
— Може би онзи мръсник е задигнал сенките, докато е купувал останалите козметични средства — сопна се Пийбоди и се обърна към Макнаб: — Вероятно ще предложиш да проследим всеки крадец в този град.
— Мисля, че най-важното в момента е да открием имената на хората, които са купили въпросната марка сенки — отвърна младежът.
Двамата бяха готови да се сбият, но Ив се приближи и заяви:
— Ако някой от вас проговори, ще изяде такъв плесник, че ще го запомни за цял живот. И двамата сте прави. Ще разпитаме „кандидатите“ и ще проверим онези, които са купили сенките. Пийбоди, чакай ме при колата.
Сътрудничката й хвърли към Макнаб поглед, изпълнен с омраза и презрение, сетне безмълвно се отдалечи с изпънати рамене, сякаш беше глътнала бастун. Щом излезе, Макнаб решително пъхна ръце в джобовете си и понечи да каже нещо, но се отказа, щом видя заплашителния поглед на Ив.
— Искам отново да провериш чрез компютъра всички клиенти, както и персонала на „Лично за вас“ — каза му тя. — Открий имената на хората, купили очните сенки и се постарай да разбереш колко еднакви козметични продукта са използвани при двете жертви. — Повдигна вежда и добави: — Кажи „слушам, лейтенант Далас“.
Младежът тежко въздъхна, после промърмори:
— Слушам, лейтенант Далас.
— И престани да се мръщиш — подметка му тя на излизане.
— Жени… — прошепна Макнаб и внезапно долови някакво движение. Извърна глава и видя Рурк, който беше отворил вратата между двата кабинета и усмихнато го наблюдаваше.
— Прекрасни създания са, нали? — Рурк се приближи до него.
— Не съм на същото мнение.
— Ще бъдеш герой в очите им, ако успееш да разбереш името на онзи, който е купил сенките. — Той небрежно прегледа списъците и материалите, които бяха строго поверителни. — Установих, че имам един-два свободни часа. Искаш ли да ти помогна?
— Ами… — Младежът погледна към вратата.
— Не се притеснявай, мога да се справя с лейтенанта. — Рурк потри ръце и се залови за работа.
Дони Рей Майкъл носеше протрита кафява хавлия, пред носа му беше прокарана халка с изумруд. Очите му бяха мръснокафяви, косата му — сламеноруса, а дъхът му вонеше.
Огледа значката на Ив, оригна се така, че за малко не повали младата жена, и се почеса под мишницата.
— Какво искате?
— Ти ли си Дони Рей? Ще ми отделиш ли няколко минути?
— Имам време колко щеш, ама трябва да знам какво искате.
— Ще ти кажа като влезем и след като си направиш гаргара с цял галон освежител на дъха.
— О… — Той се изчерви и отстъпи крачка назад. — Бях заспал и не очаквах гости. И то ченгета. — Рей покани неканените посетителки да влязат, сетне се отдалечи по късия коридор.
Апартаментът напомняше кочина — на пода се въргаляха празни и полупразни кутийки с храна за вкъщи, компютърни дискове. Пепелниците бяха препълнени, навсякъде бяха разхвърляни мръсни дрехи. В ъгъла на изтърбушеното канапе стояха музикална уредба и лъскав саксофон.
Ив долови миризмата на кромид лук и на наркотик, който обикновено се пушеше.
— Мисля, че ако извършим обиск, ще открием доста нарушения на закона — обърна се тя към Пийбоди.
— Подозирате, че е пушил наркотик, нали?
— Абсолютно… — Ив отмести с крак някакъв парцал, който някога е бил долна фланелка. — Не усещаш ли как вони?
Пийбоди промърмори:
— Долавям само миризмата на лук и пот.