— Затвори вратата, Пийбоди. — Щом чу заплашителните нотки в гласа й, сътрудничката й побърза да се подчини. — Надин, ако издадеш тайната, ще те отрежа завинаги. Нещо повече, ще се погрижа никой колега да не ти дава актуална информация. Отмъщението ми ще бъде безмилостно.
Лукавата усмивка на репортерката внезапно помръкна.
— Нима мислиш, че ще проваля разследването ти? Че ще съобщя по телевизията нещо, което може да изложи на опасност сътрудничката ти? Майната ти, Далас. — Надин грабна чантата си и тръгна към вратата, но Ив я изпревари.
— Аз я изложих на опасност! — извика и издърпа чантата от ръката на репортерката. — Ако нещо се случи, вината ще бъде изцяло моя.
— Лейтенант…
— Млъкни! — сопна се тя на сътрудничката си. — Слушай, Надин, хич не ме е грижа, че те заплаших и може би съм те обидила. Исках да разбереш на какво съм готова, за да запазя живота на Пийбоди.
— Добре. — Репортерката дълбоко си пое въздух и се опита да потисне гнева си. Никога досега не беше виждала страх в очите на смелата лейтенант Далас. — Добре — повтори. — Но запомни, че и двете с Пийбоди сте мои приятелки. — Наведе се, взе чантата си и я преметна през рамо. — Прическата ти е страхотна, Пийбоди — подметна, сетне излезе с гордо вдигната глава.
— Да му се не види! — промърмори Ив. Обърна се, приближи се до мъничкия прозорец и се загледа в късчето сиво небе.
— Мога да се справя, лейтенант.
Ив се взираше в някакъв огромен въздушен автобус, чийто водач отчаяно натискаше клаксона, за да предотврати сблъскването с рекламен хеликоптер. Заговори без да се обърне:
— Нямаше да ти възложа тази задача, ако не вярвах, че ще се справиш. Все пак се чувствам много виновна — та нали нямаш никакъв опит като агент под прикритие.
— Давате ми възможност да натрупам опит. Мечтая да стана детектив, но знаете, че не бих могла да кандидатствам, ако не съм работила в тази област.
— Да, знам. — Ив нервно пъхна ръце в джобовете си.
— Осъзнавам, че задникът ми е доста големичък — въпреки че полагам усилия да отслабна, — но умея да го пазя.
Ив кисело се усмихна и се извърна.
— Хайде, седни на задните си части и рапортувай какво се случи в агенцията.
— Всичко мина като по вода. — Пийбоди доволно се усмихна и се настани на стола. — Беше истински връх — допълни, очевидно заимствала думата от Мейвис. — Изобщо не разбраха, че съм ченге, че съм била там само преди няколко дни. Посрещнаха ме като височайша особа. — Тя кокетно запърха с удължените си мигли.
Ив наклони глава.
— Престани да се държиш като глупачка, полицай, и започни рапорта си.
— Слушам, лейтенант — гузно изрече Пийбоди и изпъна гръбнак. — Отидох в агенцията както ми наредихте и поисках консултация. Секретарката ми зададе няколко въпроса, сетне ме отведе в кабинета на Пайпър, която продължи да ме разпитва. Въведе в миниатюрния си компютър всички данни, които й съобщих, после ми предложи малка закуска. — Очите й дяволито проблеснаха. — Приех, защото реших, че една истинска дама би се възползвала от предложението. Лейтенант, поднесоха ми истински горещ шоколад! И коледни курабийки! Изядох три еленчета, после си спомних, че съм на диета.
— Продължавай в същия дух и ще станеш квадратна.
— Права сте — промърмори Пийбоди и печално въздъхна. — Съобщих на Пайпър, че незабавно искам да стана тяхна клиентка, защото не желая да прекарам сама Коледните празници. Тя беше много мила с мен. Сега разбирам защо клиентите й се доверяват. Искаше да ме повери на някого от консултантите, но аз отказах. Заявих, че се смущавам, задето съм прибягнала до услугите на агенцията и че единствено тя е способна да ме предразположи. Предложих да й заплатя повече, за да се занимава само с мен.
— Добре си го измислила.
— Пайпър беше изключително отзивчив, дори ме посъветва какво да направя, за да изляза добре на видеоклипа, който заснемат за всеки клиент. Накрая я замести Руди, тъй като Пайпър имала предварително уговорена среща. Той също беше много мил, дори пофлиртува с мен.
— Нима?
— Всъщност ми се стори, че действа машинално, че постъпва така с всички жени, които отиват в агенцията. Усмихваше се одобрително, правеше ми комплименти, дори няколко пъти ми целуна ръка. Изобщо не е мой тип, но се престорих, че го харесвам. Предложи ми още горещ шоколад, ала аз стиснах зъби и отказах. После ме разведе из агенцията и ми показа клуба, където двойките могат да се запознаят, ако се стесняват да си определят среща навън. Обстановката беше много елегантна. Имат и малко кафене, предназначено за същата цел, но там човек се чувства по-свободно. Видях няколко двойки, които разговаряха. — Тя сбърчи нос. — Забелязах, че една консултантка развеждаше и Макнаб.