— Безпокоеше ли ви този човек, госпожице? — загрижено попита той и многозначително се втренчи в гневните й очи. — Приемете най-искрените ми извинения. Позволете ми да ви почерпя още едно питие. — Без да изпуска Холоуей, Рурк със свободната си ръка взе чашата й и я помириса, сетне нареди на сервитьора: — Донеси коктейл „Блиц“. — И тримата бармани се втурнаха да изпълнят поръчката му, а той повлече към вратата Брент, който се беше посъвзел и се опитваше да се съпротивлява, като крещеше:
— Пусни ме! Мръсницата ми счупи носа. Изкарвам си хляба с външността си, а тъпата курва ми счупи носа! Ще я дам под съд! Ще я обадя в полицията!
Щом се озоваха навън, Рурк го запрати към стената на сградата. Главата на Холоуей глухо изкънтя. Очите му се забелиха за втори път.
— Искам да те осведомя, че заведението е мое. — Рурк подчерта думите си като отново блъсна главата му в стената, докато Ив безпомощно го наблюдаваше от фургона и гневно ругаеше. — Не разрешавам на никого да притеснява посетителите на моето заведение. Ако някой го направи, горчиво съжалява. Ето защо те съветвам веднага да изчезнеш и да благодариш на Бога, че само носът ти е счупен.
— Мръсницата сама си го изпроси.
— О, точно това изобщо не биваше да го казваш.
— Когато се разгневи, ирландецът в него се пробужда — разнежено промълви Фийни, а Ив кръвожадно го изгледа.
Рурк заби юмрук в корема на Холоуей, удари го с коляно между краката и го остави да се строполи на земята.
Сетне погледна към фургона, злорадо се усмихна и влезе обратно в бара.
— Чудесно се справи — похвали го Фийни.
— Повикай патрулна кола да прибере онзи глупак и да го закара в болницата. — Ив потърка очи. — Недоумявам как ще рапортувам за случилото се… Макнаб, Пийбоди, останете по местата си. В никакъв случай — повтарям, в никакъв случай не разкривайте истинската си самоличност. Когато вечеринката свърши, елате у дома. Дано успеем да измислим как да спасим положението.
Минаваше девет. Седяха в кабинета на Ив, която нервно крачеше напред-назад. Всички мълчаха, защото не искаха да си навлекат гнева й. Рурк докосна Пийбоди по рамото и й намигна, за да я поуспокои. Най-сетне Ив наруши мълчанието:
— Успяхте да разговаряте с шестима партньори, което все пак е някакъв успех. Утре по обяд са срещите ви с останалите четирима. Пийбоди, ще съобщиш на Пайпър за инцидента с партньор №2. Престори се на оскърбена. Интересно ми е как ще реагират собствениците на агенцията. Досега не са постъпвали оплаквания против Брент. Направили сме видеозаписи на всичките ви срещи, но искам от двама ви писмено да изразите впечатленията си. Щом свършим съвещанието, ще се приберете вкъщи. Не излизайте никъде и не изключвайте комуникаторите си. Ние с Фийни ще следим всички обаждания.
— Слушам, лейтенант. — Пийбоди стана. Личеше си, че е смутена, но не сведе очи пред гневния поглед на началничката си. — Моля да ме извините, задето изпуснах нервите си по време на операцията. Съзнавам, че можех да проваля разследването.
— По дяволите разследването! — избухна Макнаб и скочи на крака. — Трябваше да счупиш краката на онзи мръсник. Заслужаваше да го…
— Макнаб, успокой се — прекъсна го Ив.
— Не мога да се успокоя. Гадното копеле си получи заслуженото…
— Детектив Макнаб — с леден тон произнесе Ив и застана пред него. — Доколкото ми е известно, не съм искала мнението ти. Работното ти време приключи. Прибери се у дома и се успокой. Утре сутринта в девет те очаквам в кабинета ми в управлението.
Тя замълча, наблюдавайки как в него се борят противоречиви чувства. Накрая младежът рязко се обърна и излезе без да каже нито дума.
— Рурк, Фийни, бихте ли ме оставили насаме с Пийбоди?
— С най-голямо удоволствие — промърмори Фийни, който изгаряше от желание да напусне „бойното“ поле. — Да ти се намира ирландско уиски, Рурк? Заслужили сме го след този тежък ден.
— За теб винаги ще се намери — отвърна Рурк и хвърли предупреждаващ поглед към съпругата си, преди да излезе заедно с ирландеца.
— Седни, Пийбоди.
По-младата жена тъжно поклати глава.
— Провалих всичко, лейтенант. Излъгах очакванията ви, не успях да се справя още с първата задача. Имате пълното право да ме отстраните от разследването, ала все пак моля да ми дадете още една възможност.
Ив мълчаливо изчака сътрудничката си да се успокои. Пийбоди беше бледа като платно, но ръцете й не трепереха, раменете й бяха изопнати.
— Не съм казала, че ще те отстраня, полицай. Но ти наредих да седнеш. Седни, Пийбоди — повтори с по-мек тон и се обърна да извади от шкафа бутилка вино.