- Всъщност... липсват ми - казва и ме поглежда. Минало е много време от смъртта на Уил и вече не го виждам всеки път, щом зърна лицето □. Виждам само Кара. Познавам нея от по-дълго, отколкото брат □. Тя има нещо от неговата доброта, достатъчно, за да знам, че мога да се шегувам, без да ми се разсърди. - Бях щастлива сред Ерудитите. Сред всички тези хора, отдадени на науката, на нововъведенията. Но сега, когато знам колко необятен е светът, мисля, че ако се върна обратно при тях, ще ми е тясно. Сякаш съм станала прекалено голяма за кастата си - казва и лицето и помръква. - Съжалявам, последното беше прекалено грубо и арогантно.
- Какво значение има? На кого му пука как е прозвучало някакво изречение.
- За някои хора би имало значение, но съм щастлива, че ти не си един от тях.
Забелязвам, че докато вървим към мястото на срещата, хората, с които се
разминаваме, ме гледат гадно. И преди съм бил мразен и отбягван, като син на безкастовия тиранин Евелин Джонсън. Но сега това ме притеснява повече. Този път знам, че самият аз съм направил нещо, с което да си заслужа омразата им. Предал съм всички.
- Не им обръщай внимание - казва Кара. - Тези тук не знаят какво е да си изправен пред трудно решение.
- Но ти нямаше да го направиш. Обзалагам се.
- Да, но само защото аз съм научена да бъда крайно предпазлива и да не правя нищо, без да разполагам с цялата информация. А теб са те учили, че големият риск води до голяма победа. Или в случая, за който говорим - до никаква.
Тя спира пред вратата на лабораторията на Матю и чука. Матю отваря и отхапва парче от ябълката си. Влизаме след него в същата стая, където ми съобщиха, че не съм Дивергент.
Трис е тук и седи до Кристина, която ме гледа сякаш съм нещо гнило, което трябва веднага да бъде изхвърлено. В ъгъла е и Кейлъб. Лицето му е в синини. Каня се да го питам какво му се е случило, но тогава виждам, че кокалчетата на ръката на Трис са ожулени и тя съзнателно не гледа към него.
Както не гледа и към мен.
- Май се събрахме - казва Матю. - Трис... не ме бива в тези неща.
- Наистина не те бива - усмихва му се тя. Пламвам от ревност, а тя прочиства гърлото си. - Всички знаем, че тези хора са отговорни за смъртта на Аскетите и че не може да им се има вяра, че ще пазят града ни. Всички разбираме, че трябва да се направи нещо по въпроса и че предишният опит беше... - Очите й се стрелват към мен и ме смаляват. - ... прибързан. Можем да се справим по-добре.
- Какво предлагаш? - пита Кара.
- В момента знам само, че искам да ги изоблича, да изкарам наяве истинската им същност - казва Трис. - Повечето хора тук не знаят какво правят лидерите им и смятам, че трябва да им покажем. Може би ще изберат нови лидери, които няма да се отнасят към хората в експериментите, сякаш са заменяеми. Мислех си за нещо като разпространяващ се по въздуха серум на истината, който да ги накара да говорят...
Спомням си тежестта на серума на истината в тялото си, как изпълва дробовете ми и избива на лицето ми. Спомням си колко лесно Трис бе успяла да пренебрегне тази тежест и да излъже.
- Няма да проработи - казвам. - Те са с чисти гени, помниш, нали? Не се поддават на серума.
- Това не е съвсем вярно - обажда се Матю и започва да върти връвта около врата си. - Дивергентите, устойчиви на серума на истината, не са много. В момента се сещам само за Трис. При някои хора резистентността е по-голяма, отколкото при други. - Матю свива рамене. - Ето защо поканих теб, Кейлъб. Ти си работил по серумите. Предполагам, че ги познаваш толкова добре, колкото и аз. Може би ще успеем да разработим серум на истината с по-висок праг на резистентност.
- Не искам да се занимавам повече с този вид работа - казва Кейлъб.
- О, я млък... - започва Трис, но Матю я прекъсва.
- Моля те, Кейлъб.
Кейлъб и Трис поглеждат един към друг. Цветовете на лицето му са същите като тези по пръстите на Трис - лилаво, синьо и зелено, сякаш нарисувани с мастило. Когато биеш брат си, няма начин да не нараниш и себе си. Кейлъб се свива до металните шкафове и обляга глава назад.
- Добре - кимва накрая. - Но само ако ми обещаеш, че няма да го използваш срещу мен, Беатрис.
- Че защо да го правя? - пита Трис.
- И аз мога да помогна - вдига ръка Кара. - Като Ерудит и аз съм работила по серумите.
- Супер! - Матю плесва възторжено ръце. - В това време Трис ще е вътрешният ни човек.
- А аз? - пита Кристина.
- Надявах се ти и Тобиас да се опитате да се свържете с Реги - казва Трис. - Дейвид няма да ми каже повече за допълнителните охранителни мерки в лабораторията за оръжия. Нита знаеше какви са, но едва ли е единствената. Може би Реги има представа за какво става дума.