На следния ден Киш тръгнал по брега, където се срещали ледът и земята. Онези, които го видели, забелязали, че носи лъка си и голям запас от стрели с костени върхове, а на рамо — голямото ловджийско копие на баща си. Хората се смели и дълго говорили за тази случка. Дотогава не било се случвало подобно нещо. Никога по-рано момчетата на неговата крехка възраст не били излизали на лов, при това сами. Хората поклащали глави, мърморели разни предсказания, а жените поглеждали Айкига със съжаление, но нейното лице било мрачно,и тъжно.
— Той скоро ще се върне — казали те весело.
— Нека върви, това ще му бъде за урок — говорели ловците. — Той скоро ще се върне и речта му ще стане кротка и смирена.
Изминал ден, втори и на третия се разразила страшна буря, но от Киш нямало и следа. Айкига, заскубала коси и намазала лицето си със сажди от тюленова мас в знак на скръб, а жените се нахвърлили върху мъжете с люти думи и ги обвинили, че са се отнесли зле с момчето и са го изпратили на сигурна смърт. Мъжете мълчали и се готвели да тръгнат да търсят тялото му, щом престане бурята.
Но рано на другата сутрин Киш се завърнал в селото. По лицето му не бил изписан никакъв срам. На раменете си носел месо от току-що убито животно. Походката му била важна, а речта — надменна,
— Ей, мъже, тръгнете с кучета и шейни по пътя, по който вървях аз! — извикал той. — Когато вървите почти цял ден, върху леда ще намерите много месо, мечка с две малки мечета.
Айкига щяла да полудее от радост, но той посрещнал изблика на нейните чувства като истински мъж. д
— Хайде, Айкига, ела да се нахраним! След това ще легна да спя, защото съм уморен.
Той влязъл в тяхното иглу, нахранил се до насита и след това спал цели двадесет часа. Отначало всички се съмнявали много в това, което били чули, съмнявали се и спорели. Да Се убие полярна мечка, е много опасно, но три пъти, дори три пъти по три е по-опасно да се убие мечка с мечета. Мъжете не можели да повярват, че Киш, едно момче, без ничия помощ е могъл да извърши такова голямо .чудо. Но жените разказвали за месото на току-що убитото животно, което бил донесъл на гръб, и това било едно неоспоримо доказателство за тяхното безверие. Най-сетне мъжете решили да тръгнат, като мърморели недоволно, че даже и всичко да е истина, той по всяка вероятност е забравил да нареже дивеча. На Север е необходимо това да се направи веднага, след като се убие животното. В противен случай месото така замръзва, че острието и на най-острия нож се прегъва при рязане, а да се натовари на шейна и да се тегли,по грапавия лед една замръзнала мечка, която тежи триста фунта, съвсем не е шега работа. Но когато пристигнали на мястото, те не само че намерили убитата мечка с мечетата,;в което се съмнявали, но видели, че Киш е нарязал животните и извадил вътрешностите им по всички правила на ловджийското изкуство.
Така се родила тайната на Киш, тайна, която се забулвала с всеки изминат ден. При следващото отиване на лов той убил една млада, но едра мечка, а на по-следващото — две големи мечки, мъжка и женска. Обикновено отсъствувал по три, четири дни, но понякога скитал и цяла седмица по ледените равнини. Той винаги отказвал да взима когото и да било със себе си и хората се чудели Как прави всичко това? — питали се те един други. — Той никога не води куче със себе си, а кучетата са много
полезни в такива случаи.
— Защо ходиш на лов само за мечки? — осмелил
се веднъж да го запита КлошКуан.
— Защото е добре известно, че мечката има много месо — отвърнал му съвсем на място Киш.
ц В селото се говорело, че зад цялата тази работа
се крие някаква магия.
— Той ходи на лов със зли духове — твърдели някои хора, — затова ловът му е винаги сполучлив. Как може да е другояче, ако не му помагат злите духове?
— Може тези духове да не са зли, а добри казвали други. — Всички знаят, че баща му беше велик ловец. А може би самият Бок ходи с него на лов и го учи на ловджийското изкуство, на търпение и ловкост? Кой знае?
Въпреки това успехът му продължавал и по-неопитните ловци често отивали да докарват в селото убития от него дивеч. В разпределението на месото Киш бил справедлив. Подобно на баща си той следял последната старица и последният старец да получат справедлива част, като не задържал за себе си повече, отколкото се нуждаел. Заради това и заради големите му заслуги като ловец към него започнали да се отнасят не само с уважение, но и с благоговение; заговорило се дори да го изберат за вожд след смъртта на стария КлошКуан. След всичко, което бил направил, хората очаквали, че той отново ще се яви в съвета, но Киш не отивал, а те се срамували да го поканят.