— А после? — попитал КлошКуан.
— После оставихме Киш да дере мечката, а ние се затичахме насам, за да разкажем за този лов.
Същия ден следобед жените докарали месото на мечката, докато мъжете се били събрали на съвет. Когато Киш се завърнал, при него дотичал пратеник, който го повикал да отиде в съвета. Той отговорил, че е много гладен и уморен и че неговото иглу е голямо и удобно и може да побере много мъже.
Любопитството на мъжете било толкова голямо, че целият съвет, начело с КлошКуан, се надигнал и отишъл в иглуто на Киш. Той се хранел, но ги посрещнал с уважение и настанил всеки според сана му. Айкига се чувствувала ту горда, ту смутена, но Киш бил съвсем спокоен.
КлошКуан съобщил донесената от Бим и Бауч вест и накрая казал със строг глас:
— И така, искаме обяснение, о Киш, за твоя начин на лов. Има ли тук някаква магия? Киш го погледнал и се усмихнал.
— Не, о, КлошнКуан. Нима може едно момче да разбира от магии, та и аз да разбирам нещо от тях, Измислих само един начин, с който мога лесно да убивам полярни мечки, това е всичко. Но това е
умение,не магия.
— Може ли всеки да прави това, което правиш ти?
— Може.
Настъпило дълго мълчание. Мъжете се споглеждали, а Киш продължил да дъвче.
— А… а… ще кажеш ли и на нас, о, Киш? — попитал накрая КлошКуан с разтреперан глас.
— Да, ще ви кажа. — Киш изсмукал един кокал и се изправил. — Много е просто. Ето!
Той взел една тънка лентичка от китова кост и я
показал на всички. Краищата й били остри като игли. Той навил внимателно костта и тя се скрила в ръката му. След туй изведнъж разтворил ръка и:
тя се изпънала. После взел парче китова мас.
— И така — започнал той, — вземете малко китова мас, правете я във форма на топче, което издълбавате от едната страна. В дупката слагате добре
навита китова кост, а с друго парче мас замазвате дупката. След това го изнасяте навън, където замръзва и се получава малко кръгло топче. Мечката лапва малкото кръгло топче, маста се разтопява, китовата кост се изправя и с острите си краища се забива в стомаха й. Тя се разболява, а когато се разболее съвсем, я убивате с копие. Всичко е толкова просто.
УгГлук казал:
— А!
КлошКуан възкликнал:
— А!
Всеки един от мъжете измърморил по нещо, но всички го разбрали добре.
И ето, това е преданието за Киш, който живял преди много години на брега на Полярното море. Затова, че употребил умение, а не магия, той се издигнал от най-бедното иглу, станал вожд на своето племе и през целия му живот, както реди преданието, племето му благоденствувало и нито една вдовица, нито един немощен човек не плачели нощем от глад.