— Защото си ги признаваш. Освен това постигна голям напредък. Не съм видяла Браун да прави нито едното, нито другото.
— Добре, ще ти изредя някои неща, които говорят в нейна полза. На паркинга ме спаси от сигурна смърт. Ако не беше Браун, в момента ти щеше да живееш сама. Тя ми разкри много повече информация за разследването им, отколкото е допустимо. Когато отидох в АВР, беше очевидно, че колегите ѝ са бесни. Останах с впечатлението, че това може да ѝ коства кариерата. Но тя го направи, защото иска да разкрие истината. Спала е с Мелвин? Какво толкова? Тази жена работи по петнайсет часа на ден и не знае в коя страна по света ще се озове следващата седмица. Да, има пари, но няма никого до себе си. Родителите ѝ са починали, няма братя и сестри. Вероятно се чувства много самотна. Също като Мелвин. Двамата са се намерили… макар и само за една нощ. Радвам се за тях.
— Това, което каза, е вярно, но не разбирам защо се чувстваш длъжен да я защитаваш за всичко.
— Истината е, че имаме нужда от нея, за да стигнем до дъното на тази история. Не е задължително да я харесваш, Алекс. Достатъчно е само да работиш с нея.
— Няма да е лесно след последната ни среща. За нея ще е дори по-трудно да работим заедно, отколкото за мен. Не ѝ спестих нищо, Декър.
— Може да не е толкова докачлива, колкото си мислиш.
— Предполагам, че скоро ще разберем.
Телефонът на Декър изпиука и той погледна дисплея.
— Съвсем скоро. Тя току-що ми изпрати съобщение. Иска да се видим.
Джеймисън остави кафето си.
— Къде?
— Чака ни отпред на паркинга.
Минута по-късно Декър и Джеймисън вече крачеха към лъскавото беемве.
— Хубава кола — отбеляза Джеймисън.
— Да, защото има много повече пространство за краката ми, отколкото в твоята.
— Ако искаш да бъда любезна, се дръж прилично. И седни отпред.
Двамата се качиха в колата и закопчаха коланите.
— Съжалявам, че се обадих в последния момент — каза Браун.
— Чу ли за снощи?
— Да. Страхотен пробив. Обявихме този Дженкинс за издирване. Но за да изчезне толкова бързо, трябва да е имал предварително разработен план за бягство.
— Същото казах и на Богарт.
— Какво очакваш да открием в книгата? — попита Джеймисън от задната седалка.
— Звучи старомодно, но шифрите, които използват текстове от книги, изживяват истински ренесанс и това не е случайно. Едно печатно произведение не може да бъде хакнато. А това е достатъчно, за да оправдае завръщането на хартията и печатарското мастило в шпионския свят. Сигурна съм, че ФБР ще провери книгата за всички обичайни кодиращи техники.
Браун включи на скорост и потегли.
— Къде отиваме? — попита Декър.
Браун се извърна и го погледна, преди да отговори:
— Имаме още едно убийство.
— Какво? — възкликна Джеймисън.
— Кой? — попита рязко Декър.
— Свързано е със семейство Дабни.
— Ели? Някоя от дъщерите? — попита смаяна Джеймисън.
— Не. Домашната помощница. Сесилия Рандал.
57
Намираха се в югоизточната част на Вашингтон, пред редица от осем залепени една до друга порутени къщи, чиято обща площ бе по-малка от дома на Дабни в китното предградие Маклийн.
Полицията вече бе пристигнала и оградила една от тези къщи с жълта лента, която се полюшваше на вятъра.
— Как разбра толкова бързо? — попита Декър, докато се взираше във входната врата.
От съседните къщи бяха наизлезли хора, които наблюдаваха озадачено работата на полицията.
— Имам приятелка в градското полицейско управление — отвърна Браун. — Тя знае, че разследваме случая с Дабни. Когато постъпило обаждането и разбрала къде е работила жертвата, веднага се свърза с мен. Аз на свой ред позвъних на Богарт. Той трябва да пристигне всеки момент.
Изкараха навън носилка с труп в черен найлонов чувал.
— Какво се знае засега? — попита Джеймисън. — Ясно ли е как е убита?
— Полицията не дава никаква информация. Едва ли ще споделят каквото и да било, преди да пристигнат вашите хора. Военното разузнаване не се ползва със същата тежест пред полицията като ФБР.
— Ето ги, идват — каза Декър, когато наблизо спря кола, от която изскочиха Богарт и Милиган.
Браун обясни ситуацията с няколко изречения и двамата агенти се отправиха към полицая, който бе поел случая. Показаха му значките си. Езикът на тялото на полицая мигом се промени. Той извади бележник от джоба си и започна да говори.
Пет минути по-късно Богарт и Милиган се върнаха при Декър и останалите.