— Доста умно решение… да използват хосписа по този начин — отбеляза Декър.
— Искаш да кажеш жестоко — поправи го Джеймисън.
— По този начин Бъркшър и Дженкинс не са влизали в пряк контакт — каза Богарт. — Изпращали са си съобщения чрез книгата.
— Смяташ ли, че са използвали този метод, за да предават информацията, която Дабни е откраднал?
— Не съм сигурен, но ми се струва доста вероятно.
— И въпреки това Дабни е убил Бъркшър. Защо?
— Още не сме успели да докажем, че двамата са се познавали — обади се Декър.
— Може да са се срещали на някое тайно място. В къщата в гората например — предположи Джеймисън.
— Добре, да речем че той е продавал секретна информация на Бъркшър — каза Декър. — Въобразявал си е, че тя струва десет милиона, но сумата всъщност е много по-малка. Така и не е видял трансфера на парите. Знаел е, че плащането е извършено, тъй като дъщеря му и семейството ѝ са останали невредими. После е започнал да изпитва угризения, затова е убил Бъркшър и се е самоубил. Но защо на улицата, пред очите на толкова хора? И защо Бъркшър се е съгласила да се срещнат пред Хувър Билдинг? Това вероятно е последното място, на което би искала да бъде. Не е ли заподозряла, че нещо не е наред?
— Най-вероятно — обади се Богарт. — Но нали Дабни наскоро е сключил сделка с нея, нищо чудно да е решила, че иска да сключи още една.
— Шпионка, която използва книга в хоспис, за да избегне срещата лице в лице с шпионин, с когото е работела в продължение на години, решава да отиде на лична среща с човек, изпълнил една-единствена поръчка? И за място на срещата избират улицата пред централата на онази агенция, която лови чужди агенти? — Декър погледна Богарт и възкликна: — Виждаш ли някаква логика в това?
— Не много — призна Богарт. — Но все пак се е случило.
— А може би не — отвърна Декър.
59
— Сиси е мъртва?
Декър седеше срещу Натали.
На най-малката от сестрите Дабни вече бе повдигнато официално обвинение. Тя бе получила адвокатска защита, но бе останала в ареста, тъй като прокуратурата смяташе, че има опасност да се укрие. Поради секретния характер на делото единственото съдебно заседание се бе провело в кабинета на съдията.
Натали сякаш бе остаряла с десетина години от последната им среща на летище „Дълес“.
Декър кимна. Бе поискал да говори с нея насаме. Останалите го очакваха в съседно помещение.
— Всъщност била е екзекутирана.
— Кой би постъпил така с нея? Тя беше нашата домашна помощница.
— Откакто сте били съвсем малки?
— Да, Сиси работеше у нас, откакто се помня.
— Е, някой все пак я е убил.
— Но защо смятате, че убийството ѝ има нещо общо с нашето семейство?
— Не твърдя, че има, но и не бива да изключвам подобна възможност. Трябва да признаете, че вероятността това да е случайно съвпадение е твърде малка.
Натали кимна.
— Предполагам, че сте прав. Майка ми и сестрите ми знаят ли?
— Да. Беше голям шок за тях.
— Мама ни отгледа, но Сиси винаги е била край нас. Мама много я обичаше. Татко пътуваше постоянно, не знам какво щеше да прави тя без Сиси.
— Сигурен съм, че е било точно така. Извадили сте късмет с нея.
— Защо пожелахте да се видим?
— Сключихте ли споразумение с прокуратурата?
— Мисля, че още работят по него. — Устните ѝ потрепериха. — Адвокатът ми смята, че ще се наложи да лежа известно време в затвора. — Тя вдигна поглед към Декър. — Докато съм там, няма да мога да виждам дъщеря си, нали?
— Говорихте ли със съпруга си?
— Обеща да дойдат тук с Таша. — Натали избърса сълзите си. — Наговорих куп глупости по негов адрес. Всъщност Корбет е много свестен. Забърках се в тази каша само по моя вина. Пристрастена съм към хазарта и не знам кога да спра. Той се опитваше да ми помогне, но това е болестно състояние.
— Признаването на проблема е първата крачка към решаването му.
— Така е — съгласи се унило тя. — Предполагам, че семейството ми е наясно с моето положение.
— Съобщихме им част от истината. Много се тревожат за вас.
— Мога ли да ги видя в някакъв момент?
— Не виждам защо не.
— Провалих си живота, нали?
— Не сте първата, няма да бъдете и последната. — Декър се приведе напред и продължи: — Ако обаче ни помогнете, ще помогнете и на себе си.
— Но аз ви казах всичко, което знам.
— Възможно е да знаете неща, за които дори не подозирате.
— Не разбирам. Какви например?
— Когато хората, от които бяхте взели пари, получиха реалната сума, вие позвънихте ли на баща си? Уведомихте ли го за това?