Натали погледна Декър с любопитство. Очите ѝ бяха зачервени от плач.
— Аз… не съм мислила за това. Смятате ли, че то променя нещо?
— Мисля, че променя всичко — отвърна Декър.
60
Декър седеше на пейката заедно с Мелвин Марс.
Намираха се на стадиона на една гимназия във Вашингтон и наблюдаваха тренировката на футболния отбор.
— С всяка изминала година хлапетата стават все по-едри — отбеляза Марс. — Това прилича на колежански отбор.
Декър кимна.
— Тренират като професионалисти — каза той. — В наши дни всички искат да попаднат в НФЛ.
— Мисля, че повече от тях ще се задоволят да си осигурят спортна стипендия за колежа — отвърна Марс.
— Може би си прав.
— За това ли ме повика? За да гледаме тренировката на някакъв гимназиален отбор?
— Говорих с Харпър Браун — каза Декър.
— А, ясно.
— Онази сутрин рано-рано тръгнах към хотела ти, защото не отговаряше на позвъняванията.
— И я видя да си тръгва.
— Да.
— Тя ми каза. Съобщи ми и че Алекс е застреляла онзи тип. Как е тя?
— Ще се оправи. — Декър помълча и каза: — Значи ти и Харпър Браун, а?
— Какво очакваш да кажа? Просто се случи.
— Не ми дължиш обяснение, Мелвин. Можеш да правиш каквото искаш.
— Повече от двайсет години не съм имал приятелка, Декър.
— Ще се виждате ли отново?
— Да, надявам се.
— Радвам се за теб.
— Сериозно ли го казваш?
— Защо да изживееш живота си в самота?
— Ей, чакай малко! Не се каня да ѝ направя предложение или нещо подобно. Просто искам да излизаме заедно. И да се забавляваме.
— Това е хубаво.
— Ами ти?
— Какво аз?
— Сам го каза. Защо да изживееш живота си в самота?
— Не съм сам. Имам теб, Алекс, Богарт и Милиган.
— Знаеш какво имам предвид.
— Двамата с Алекс сме като стара семейна двойка. Непрекъснато спорим. Най-вече за теб.
Когато Марс го изгледа въпросително, Декър поясни:
— Дълга история, но краткият отговор гласи, че и двамата се радваме за теб.
— Благодаря.
Продължиха да наблюдават играта.
— Онзи рисивър е доста добър, тича бързо и работи добре с ръцете — каза Марс. — Видя ли какъв финт направи, преди да събори противника си?
— Напомня ми на теб. Но ти винаги можеше да надбягаш противника, ако финтът не свършеше работа.
— Да, но това е минало.
— Мислил ли си с какво искаш да се занимаваш?
— Мислил съм, но още нямам решение. Карам ден за ден. Как върви твоето разследване?
— Поднесе ми няколко неочаквани обрата.
— Нещата започнаха ли да се подреждат?
— Тъкмо когато реша, че се подреждат, става нещо, което обърква всичко.
Марс го потупа по рамото.
— Обзалагам се, че ще се справиш, братле.
— Искаш ли да се запознаеш с едно момче, което много обича футбола? — попита Декър.
— Разбира се. Кое момче?
— Ще видиш.
Час по-късно спряха на паркинга пред хоспис „Доминион“.
— Хоспис? — попита Марс, когато слязоха от колата.
— Хайде, Мелвин.
Няколко минути по-късно вече бяха в стаята на Джоуи Скот.
Очевидно потиснат, Мелвин не знаеше какво да каже. Декър побърза да обясни на Джоуи:
— Това е моят приятел Мелвин Марс. Играл е за „Тексас“, а също и за Отбора на звездите, освен това е бил номиниран за трофея „Хайсман“, който се връчва на най-добрия играч в колежанския футбол. Не игра в НФЛ, но ако беше получил тази възможност, щеше да влезе в Залата на славата. — Посочи снимката на нощното шкафче и добави: — Като твоя приятел Пейтън.
— Вярно ли?! — възкликна Джоуи. — Приятно ми е да се запознаем, господин Марс.
— Наричай ме Мелвин — каза той и стисна съвсем леко ръката му.
После погледна към Декър, който обясни:
— Джоуи също е играл футбол. От него щеше да излезе страхотен играч.
— Не се съмнявам в това — отвърна Марс. — Обзалагам се, че си бил много бърз, Джоуи. Имаш физиката на спринтьор.
Джоуи кимна.
— Наистина бях много бърз — каза той, закашля се и се опита да се изправи.
Марс се наведе, за да му помогне.
— Играех куотърбек в „Поп Уорнър“.
— Най-важната позиция на терена — каза Марс, придърпа един стол и седна до леглото. — Спомням си един мач, в който изоставахме в резултата от самото начало. Обезкуражихме се. Бяхме сигурни, че ще изгубим. Тогава нашият куотърбек използва една пауза и ни каза: „Момчета, непременно ще спечелим този мач, защото сме единайсет мъже с една цел. И никой не може да ни попречи да я постигнем. Вярвам в това, вярвам във вашата подкрепа, затова да действаме“. И знаеш ли какво стана?