— Какво? — попита Джоуи със затаен дъх.
— Спечелихме не само този мач, но и всички следващи, включително на стадион „Котън Боул“. — Марс вдигна пръст и добави: — Само защото един човек повярва в нас. Друго не ни трябваше — каза той и протегна юмрука си, за да може момчето да допре своя в него.
Джоуи погледна Декър.
— Благодаря ти, че доведе Мелвин да се запознаем. Много е готин.
— И аз съм на това мнение — отвърна Декър.
След като се сбогуваха с Джоуи и тръгнаха към колата, Марс попита тихо:
— Никаква надежда ли няма?
— Очевидно — отвърна Декър.
— По дяволите! Хлапето няма да има шанса да порасне, да види живота!
— Знам. Понякога съдбата може да бъде много гадна.
Марс го погледна.
— Двамата с теб сме го изпитали на собствен гръб.
— Ти направи деня му незабравим, Мелвин.
— И той моя.
— Как?
— Накара ме да се замисля за бъдещето. За това какво ще правя. Джоуи не е получил никакъв шанс, а това само ме амбицира да не проваля моя. В края на краищата щастието ти се усмихва само веднъж, нали?
Декър кимна бавно.
Качиха се в колата и потеглиха.
— Към апартамента ли? — попита Мелвин.
— Да, Алекс е там. Имаш ли планове за вечеря?
— Всъщност… да.
— С Харпър ли?
— Можем да си направим среща по двойки.
— Ние с Алекс не сме двойка. Аз съм по-скоро големият ѝ брат. Много по-големият ѝ брат.
— Знам. Ще се радвам просто да излезем заедно.
Марс го остави пред жилището му и потегли. Декър го изпрати с поглед, обърна се и видя колата на Джеймисън на паркинга. Явно се беше прибрала.
Декър обаче не се качи в апартамента, а свърна на изток и тръгна пеша. Двайсетина минути по-късно стоеше пред къщата на Сесилия Рандал.
Местните ченгета и федералните агенти бяха приключили с огледа. Служебната карта на Декър му осигури достъп до местопрестъплението. Той влезе в малката дневна и се огледа.
Един от криминалистите, който тъкмо затваряше куфарчето си, вдигна глава и каза:
— Идвахте по-рано, нали? Със специален агент Богарт.
— Точно така. Какво можете да ми кажете?
— Един-единствен изстрел в тила. Смъртта е настъпила мигновено. Открили са я в спалнята.
— На леглото?
— Не, до него.
— Паднала е от леглото?
— Не, всички улики показват, че е била коленичила до него.
— Убиецът ли я е накарал да го направи?
— Предполагам. Беше облечена с дълга тениска и долнище на пижама. Леглото не беше оправено, явно е спала в него.
— Доколкото разбрах, няма следи от взлом. Ключалките наред ли са? Прозорците?
— Нищо не е счупено или повредено. Кварталът не е от най-безопасните и макар жертвата да не е разполагала с охранителна система, на двете врати — предната и задната — са поставени допълнителни резета. Всички прозорци пък имат специален обков против взлом.
— След като е била заспала, това означава, че някой е отворил вратата с шперц или е имал ключ.
— Проверихме бравите. И най-добрите шперцове оставят следи. Не открихме нито една.
— Това означава, че убиецът е влязъл с ключ.
— Така изглежда.
— Нещо откраднато?
— Имала е доста бижута, но все евтини дрънкулки. Нямаше лекарства с рецепта в аптечката. Намерихме дамската ѝ чанта — портмонето, кредитните карти, парите ѝ… всичко беше вътре.
— Явно не става въпрос за обир.
— Разбрах, че това убийство може да е свързано със случай, който разследвате.
— Свързано е и още как.
— Желая ви успех. Надявам се да го разплетете.
Аз също, помисли си Декър.
61
— Не можем да го открием. Сякаш е потънал вдън земя — заяви гневно Богарт.
Бяха се събрали в кабинета му във вашингтонския офис на ФБР. Той седеше от едната страна на масата, а Декър, Джеймисън и Милиган — срещу него.
Косата на Богарт беше разрошена, вратовръзката му висеше накриво и не се бе бръснал поне два дни. Крайно необичайно за човек, който винаги бе толкова спретнат.
— Алвин Дженкинс е имал на разположение само половин час — каза Джеймисън. — Толкова време прекарахме при Джоуи, преди Декър да се сети за книгата. Как е възможно да изчезне толкова бързо?
— Побягнал е веднага след като ви е оставил в кабинета си — обясни Милиган. — Открихме колата му на паркинга, което означава, че някой го е откарал. Всичко говори за добре обмислен план. Вероятно Дженкинс е позвънил на някого и помощта е пристигнала веднага.