Богарт се изправи и попита:
— Чакай малко, искаш да кажеш, че са щели да го използват отново?
— Разбира се. Веднъж вече са го принудили да шпионира в тяхна полза. Оттам нататък не им ли сътрудничи, разполагат с достатъчно информация и факти, които го уличават в престъпления, и могат да съсипят живота му. Бъркшър е щяла да напусне страната, за да не пострада. Дабни обаче е щял да пострада. И не само той, а цялото му семейство.
Богарт кимна и каза:
— Затова е решил да хване бика за рогата и да предотврати подобна възможност. Бъркшър е мъртва, той — също. И това е било възможно, защото те не са знаели, че той умира?
— Да — отговори Декър. — Но много бих искал да науча отговорите на два въпроса.
— Кои? — попита Богарт.
— Какво се е опитвал да каже Дабни на дъщеря си, когато ѝ е припомнил онази случка? Защо не ѝ го е казал директно?
— А вторият въпрос?
— Кой е бил клоунът?
62
— Изглеждаш много нещастен — каза Джеймисън.
Тя шофираше и от време на време поглеждаше към Декър.
— Не съм нещастен, а схванат. Ще ти помогна да си купиш нова кола, Алекс. Не мога повече да се изтезавам така. Ще получа тромби в краката.
— Помниш ли, когато махаше предната седалка и сядаше отзад?
— Оказа се крайно непрактично, защото трябваше да използвам четири различни инструмента и ми отнемаше цял час.
— Каква кола? — попита заинтригувана Джеймисън.
— Все ми е едно, стига да е поне два пъти по-голяма от тази и да има място за краката ми.
Отново бе започнало да вали и колите пълзяха по улиците, а мрачните мисли ставаха още по-мрачни.
— Значи Мелвин е отишъл да види Джоуи Скот.
Декър отвори очи и кимна.
— Когато казах на хлапето, че той без малко е щял да грабне трофея „Хайсман“, а също и да влезе в Залата на славата, имах чувството, че то ще се пръсне от вълнение.
— Не се съмнявам. Но това прави още по-ужасен начина, но който Бъркшър е използвала Джоуи. Достатъчно безсърдечно е да постъпи така с който и да било неизлечимо болен пациент, но Джоуи е единственото дете в целия хоспис. А тя е седяла до леглото му и му е чела книгата само за да може да предава тайни съобщения.
Реакцията на Декър бе, меко казано, необичайна.
— Алекс, обърни. Отиваме във Вирджиния.
— Във Вирджиния? Къде по-точно?
— В хосписа.
Завариха Сали Палмър в кабинета ѝ. Тя им обясни, че след изчезването на Алвин Дженкинс ѝ се налага да остава до късно, докато намери кой да го замести.
— Не мога да си обясня защо избяга така. А полицията не ми казва нищо — заяви намусено тя. — Предполагам, че и вие не можете да ми кажете каквото ѝ да било за него.
— Права сте — отвърна Декър. — Кога започна работа при вас Дженкинс?
— Преди около два месеца.
— А кога се появи като доброволка Ан Бъркшър?
Палмър се замисли.
— Горе-долу по същото време.
— А кога Джоуи Скот постъпи като пациент?
Този път Палмър трябваше да се консултира с компютъра си.
— Странно!
— Кое? — попита рязко Декър.
— Джоуи е дошъл преди девет седмици. Това означава, че и тримата са се появили при нас едновременно. Ама че съвпадение!
— Не мисля, че е било съвпадение — отвърна Декър.
Палмър го изгледа с недоумение, но той не ѝ обърна внимание и продължи:
— При първото ни идване споменахте, че Джоуи е щял да бъде осиновен, но семейството се отказало, когато детето се разболяло.
— Точно така! Отвратителна работа!
— Откъде получихте тази информация?
— Откъде съм я получила?
— Кой ви каза?
— А! Служителката от социалните служби, която придружаваше Джоуи при постъпването му при нас. Тя ми каза. Беше доста разстроена. Също като мен.
— И тъй, казали са ви, че Джоуи е щял да бъде осиновен, но осиновителите му разбрали, че е болен, и това ги е разколебало?
— Точно така.
— Имате ли медицинския картон на Джоуи?
— Да.
— Знам, че по принцип нямате право да разкривате подробности пред нас. Но можете ли да ни кажете кога му е била поставена диагнозата левкемия?
Палмър се почувства неловко, но в крайна сметка се консултира с компютъра. Лицето ѝ отново изобрази безкрайно учудване.
— Нищо не разбирам. Това е толкова нелогично. Чудя се как не съм съобразила по-рано.
— За какво? — попита Джеймисън.
Декър отговори:
— Всеки онкоболен преминава през съответното лечение, особено когато пациентът е дете и целият му живот е пред него. Диагнозата на Джоуи би трябвало да е поставена още преди години, след което да е преминал през цял спектър от терапии, преди лекарите да обявят положението му за безнадеждно. И едва тогава да постъпи тук. Следователно двойката, пожелала да „осинови“ Джоуи, би трябвало да е знаела за състоянието му от много отдавна.