— Точно така. Напълно прав сте — потвърди енергично Палмър.
Декър се огледа.
— Ръководите хубав хоспис. Частен хоспис. Как е възможно сираче като Джоуи да си позволи услугите ви?
— Ами… въпросната двойка… тя прояви известно благородство и плаща сметките за Джоуи.
— Искате да кажете, че са поели всички разходи за дете, което не са пожелали да осиновят? — попита Джеймисън. — Струва ли ви се логично?
— Ни най-малко — отвърна Декър. — Но от друга страна… Как Джоуи се озова точно тук? — обърна се той към Палмър.
— Те двамата го доведоха. Искаха лично да изберат мястото, тъй като щяха да плащат сметките.
— А Бъркшър и Дженкинс са дошли при вас след постъпването на Джоуи, нали?
— Да. Малко след това, но Джоуи, както виждам, е бил първи.
— И Бъркшър сама е пожелала да чете на Джоуи?
— Да.
— Как изобщо е разбрала за него?
Въпросът му озадачи Палмър.
— Нямам представа. Но си спомням, че когато дойде, попита дали имаме деца. Заяви, че иска да повдигне духа им.
— Не се съмнявам. И единственото дете по това време беше Джоуи, нали?
— Да. Много необичайна практика е малко дете да бъде настанено в хоспис. Но, уви, понякога се случва.
— Така е — съгласи се Декър.
— Както вече казах, фактът, че поеха разходите на Джоуи, компенсира донякъде отказа им да го осиновят.
— Не мисля, че случаят е такъв.
— Какво? — попита недоумяващо Палмър.
— Дайте ни имената и адреса на семейството.
— Това е конфиденциална информация.
— Опасявам се, че трябва да я споделите с нас.
— Защо?
— Защото тези хора са използвали вашия хоспис, за да предават открадната секретна информация на врагове на страната ни. Ако това не е достатъчно за вас, винаги можем да извадим заповед за обиск и да повикаме спецчастите.
63
Горният край на Масачузетс авеню. Наоколо имаше предимно посолства и огромни частни имения. Старите пари и новите долари пребиваваха в неловко съжителство. Човек не идваше да живее тук, ако нетното му богатство не беше поне деветцифрено число.
Кварталът не беше свикнал с полицейско присъствие, освен при появата на чуждестранен лидер и кортеж от коли със знаменца.
— Е, Декър, надявам се да си прав — каза притеснено Богарт.
Заедно с Милиган и Джеймисън те седяха в автомобил, паркиран срещу импозантна къща от трийсетте години на миналия век, заобиколена от висока каменна стена с порта от ковано желязо.
— Аз също — отвърна Декър.
— Да действаме тогава.
Излязоха от колата и пристъпиха към портата. Богарт каза по радиостанцията:
— Всички да заемат позиции. Готови ли сте? — Когато получи отговор, кимна и ги подкани: — Хайде.
Той натисна звънеца, чу се някакво слабо пращене, но никой не му отговори. Позвъни пак. Резултатът беше същият.
— ФБР, отворете портата!
Отново никакъв отговор.
— ФБР, отворете портата или ще бъдем принудени да влезем със сила!
Нищо.
— Има ли изобщо някой? — зачуди се Богарт. Огледа се и включи радиостанцията. — Екипът да дойде.
Минута по-късно пред входа спря микробус, от който слязоха двама спецполицаи. Те свалиха таран на колела с хидравлично задвижване.
— Действайте — даде им зелена светлина Богарт.
Двамата полицаи включиха тарана, разположиха го срещу портата от ковано желязо и застопориха колелата. Единият натисна бутона на дистанционното, което държеше в ръката си. Буталата на тарана се изстреляха напред и удариха двойната порта точно по средата. Крилата отхвърчаха навътре.
— Влизайте! — каза Богарт в радиостанцията си.
От микробуса слезе екип тежковъоръжени полицаи и се втурна по алеята към къщата. От другата страна на двора през оградата се прехвърлиха федерални агенти и също хукнаха към къщата.
Богарт, Милиган, Декър и Джеймисън последваха ченгетата от специалните части. Застанаха пред входната врата, Богарт почука по масивното дърво и се представи. Отново не получи отговор.
— Разбийте вратата — нареди той.
Преносимият таран отново влезе в действие и изкърти вратата за миг. Агентите нахлуха в къщата.
Тя беше огромна, с множество стаи и места за криене. Но не им се наложи да търсят дълго.
Библиотеката бе прекрасно обзаведено помещение с лавици от пода до тавана и огромна камина с мраморен плот. По средата бяха разположени богато резбовано бюро и високо старинно кресло. До едната стена имаше черно кожено канапе, два фотьойла и масичка от ковано желязо и дърво, които сигурно струваха петцифрена сума.