— Не бих се изненадал, ако установим, че Горски са платили хазартните дългове на Натали в замяна на секретната информация, която Дабни е откраднал. Предал я е директно на Бъркшър. Тя на свой ред я е предала на Дженкинс, а той — нататък по веригата. — Браун погледна Богарт и каза: — Моите хора разбиха шифъра в „Хари Потър“.
— И?
— Предавали са си класифицирана информация в продължение на поне девет месеца. С помощта на флуоресцентна светлина открихме съобщения в най-различни цветове. Както подозирахме, става въпрос за „задна вратичка“ към три строго секретни бази данни на АВР. Предполагахме, че Дабни е откраднал именно тази информация. В резултат на това бяха разкрити няколко наши агенти, които работеха под прикритие в чужбина. Вече загубихме петима от тях…
— Но Дабни не е крал информация преди девет месеца — изтъкна Богарт. — Той се е включил доста по-късно, когато Натали е затънала в дългове.
— Очевидно не е бил единственият шпионин, с когото са работили — отвърна Браун.
— Но той не би могъл да разполага с подобна информация само защото е работил по договори с военното разузнаване — каза Джеймисън. — Вашите хора би трябвало да пазят тази информация само за вътрешно ползване.
— Така е. Но Дабни е използвал познанството си с ключови хора в агенцията, за да получи кодовете за достъп до въпросните бази данни. Установихме това постфактум, когато вече бяхме понесли сериозни щети.
— Къде са работили агентите, които сте загубили? — попита Декър. — Това би могло да стесни критериите за търсене.
— В Сирия и Либия.
— Този факт помага ли ни да извадим от уравнението част от неизвестните? — попита Декър.
— Би ни помогнало, но преди трийсет години. В момента Русия е толкова силно ангажирана със ситуацията в Близкия изток, че нищо чудно и тя да стои зад това. Путки неотклонно реализира плана си отново да превърне Майка Русия в глобален играч. За целта трябва да разпростре влиянието си навсякъде, включително в пустинята. Не бива да изключваме и Китай, защото те преследват същите цели. Достатъчно е да погледнете какво правят в Южнокитайско море. И двете страни увеличават военния си потенциал. Не забравяйте и Северна Корея. Ким Чен Ун е непредвидим играч, твърдо решен да създаде ракета с ядрена бойна глава, която да достигне Западното крайбрежие.
— Изглежда, апокалипсисът ще настъпи по-скоро рано, отколкото късно — отбеляза унило Джеймисън.
64
Декър седеше на канапето със затворени очи и клюмнала глава.
Джеймисън току-що бе излязла от банята, облечена с дълга тениска и шорти. С едната ръка миеше зъбите си, а в другата държеше найлонов плик с боклук. Прекоси боса коридора, хвърли поглед към Декър, сви рамене и хвърли плика в кофата за смет до кухненския плот.
В този момент на вратата се почука.
Джеймисън се огледа и видя, че Декър не реагира.
Тя понечи да каже нещо, но устата ѝ беше пълна с пяна. Изтича в банята, за да я изплакне.
Отново се почука.
— Декър, ще отвориш ли?
Той не помръдна, дори не отвори очи.
— Ще приема това за „не“! — каза Джеймисън, избърса устата си с хартиена салфетка и забърза към вратата.
Погледна през шпионката и облещи очи.
— Да? — попита тя през вратата.
Отвън стояха четирима мъже, всичките облечени в костюми. Един от тях бе поднесъл пред шпионката разтворената си служебна карта.
— Мили боже! — промълви Джеймисън.
Отвори вратата и отстъпи крачка назад.
Четиримата не помръднаха. Водачът им огледа Джеймисън от глава до пети, след което хвърли поглед към Декър през отворената врата на кухнята.
— Еймъс Декър? — попита той.
— Да — отвърна Джеймисън. — Да, това сме ние. Аз… — Тя си пое дъх, овладя вълнението си и каза: — Аз съм Алекс Джеймисън. Той е Еймъс Декър.
— Специален агент Нейтън Дийл, Сикрет Сървис. Господин Декър, трябва да дойдете с нас.
— Кога? — попита Джеймисън.
— Веднага.
— Защо? — настоя тя.
— Веднага.
Декър отвори очи и ги огледа.
— По-добре иди да се облечеш, Алекс.
— Поканата не включва вашата приятелка — отвърна рязко Дийл.
— В такъв случай няма да дойда — заяви Декър, затвори очи и се облегна назад.
Дийл погледна един от хората си, после Джеймисън.
— Заповедите ни включват само него.
— Декър — каза Джеймисън, — това е Сикрет Сървис, за бога!
— Никъде не отивам с тях, ако не носят заповед за арестуването ми. Само ако и ти дойдеш. И, момчета, ако мислете, че ще ме вдигнете на ръце и ще ме изнесете навън, държа да ви предупредя, че съм доста тежък.