Дийл се намръщи, извади телефона си и се отдалечи по коридора на етажа.
Измина цяла минута, преди да се върне. Въздъхна дълбоко, погледна Джеймисън и кимна рязко.
— Добре, вие също идвате.
— Ще ми дадете ли десет минути, за да се преоблека?
— Пет минути. Чакат ни важни хора.
Джеймисън се втурна към стаята си и затръшна вратата след себе си.
Дийл влезе в апартамента и огледа Декър. Не пропусна измачканите му дрехи, небръснатото му лице и разчорлената му коса.
— Искате ли да се преоблечете?
Декър се изправи. Извисяваше се с цяла глава над агента.
— Не виждам смисъл — заяви той.
— Защо? — попита рязко Дийл.
— Защото всичките ми дрехи приличат на тези.
За негова изненада, Дийл се усмихна.
— Предупредиха ме, че сте особняк, но, честно казано, намирам това за доста освежаващо.
— О, боже! Божичко! — възкликна Джеймисън.
Беше облякла панталон, късо сако и бяла блуза. Косата ѝ беше захваната на тила с шнола. Двамата с Декър се возеха на задната седалка на огромен джип със затъмнени прозорци.
Джеймисън се взираше смаяно в Белия дом.
— Бог не живее тук — обади се Декър. — А президентът.
— Не мога да повярвам, че това се случва.
— Честно казано, идвал съм тук и преди.
— В Белия дом? — учуди се Джеймисън. — Кога? Как?
— Когато „Бъкайс“ спечели шампионата на страната. Имахме богат спонсор с връзки в тогавашното правителство. Той ни уреди. Срещнахме се с президента. Снимахме се с него. Беше забавно. Бях едва на двайсет.
— Никога не си ми казвал.
— Май не.
— Къде е снимката?
— Изгубих я.
— Имал си снимка с президента и си я изгубил?
— Аха — отвърна Декър равнодушно.
— Защо ли не съм изненадана?
Влязоха през един страничен вход и джипът спря на алеята пред Белия дом. Агентите на Сикрет Сървис ги придружиха вътре, поведоха ги по един коридор и ги оставиха пред малка стая. Вътре ги очакваха Богарт и Браун.
— Явно днес ще се движим сред висшето общество — отбеляза Богарт с усмивка.
— Колко висше? — поинтересува се Джеймисън.
— Съветът за национална сигурност — отвърна Браун. — Макар и не в пълния му състав.
— Не очаквах да те видя тук, Алекс — каза Богарт. — Решението да не присъстваш не беше мое, а на ръководството, което не се съобрази с мнението ми.
— Декър им заяви, че никъде няма да ходи без мен.
Богарт се усмихна широко.
— Не съм изненадан. Все пак вие двамата сте екип.
Лицето на Джеймисън засия.
Нейтън Дийл се върна и каза делово:
— Да вървим.
Прекосиха няколко коридора, преди да се озоват пред голяма двойна врата. Дийл я отвори, покани ги вътре и я затвори след тях.
Заседателната маса бе дълга и правоъгълна. Едната стена бе заета от монитори.
Около масата седяха шест души.
Джеймисън позна държавния секретар, министъра на отбраната и министъра на вътрешната сигурност. Погледът ѝ попадна на жена, която не познаваше, но впоследствие научи, че е съветникът по въпросите на националната сигурност. Плюс широкоплещест мъж в парадната униформа на военноморския флот — председателят на Съвета на началник-щабовете. Начело на масата седеше президентът на Съединените щати.
Джеймисън положи сериозни усилия да се успокои.
Богарт прошепна в ухото ѝ:
— Присъствието му тук показва колко сериозен е проблемът.
Президентът ги покани да седнат и се обърна към Богарт:
— Агент Богарт, днес трябва да връча награда на ФБР за успешното приключване на мисия, спасила живота на много хора.
— Да, сър, знам.
— Ако вашият екип ни помогне с решаването на този проблем, ще връча още една награда. — Президентът се обърна към жената и каза: — Гейл, имаш ли нещо против да започнеш?
— Благодаря, господин президент — отвърна Гейл Чарлс, съветник по националната сигурност.
Тя кимна на гостите и заяви:
— Съветът е запознат с проблема, но бихме искали да зададем някои уточняващи въпроси и да споделим с вас допълнителна информация, която вероятно е свързана със случая, който разследвате.
Богарт вдигна ръка.
— Госпожо Чарлс, бих искал да ви уведомя, че макар агент Браун и аз да имаме право на достъп до информацията, свързана с това обсъждане, това не се отнася за агент Декър и агент Джеймисън.
— Знаем, но нямаме нищо против да продължим обсъждането в сегашния формат.
— Разбрано. Благодаря.
Чарлс продължи с делови тон:
— Интересуват ни последните събития, свързани със семейство Горски. Разполагате ли с нова информация след претърсването на дома им?