Достигна реката и зарея поглед над водата.
Тя бе огледален образ на мислите му: тъмни, мрачни, тягостни.
Трябваше да включи на скорост. Трябваше да вдигне оборотите. Но случаят бе прекадено сложен, приличаше на машина с толкова много движещи се части. Тъкмо когато си помислеше, че е разбрал как работи механизмът, той се разпадаше и се налагаше да започне отначало.
Това случайно ли е? Или някой се опитва да ни постави в неизгодна позиция?
Затвори очи и превъртя лентата назад. Хрумна му, че този процес наподобява творчеството на старите аниматори, които бяха рисували едни и същи сцени, но с леки вариации. И ако човек прелисти купчината с рисунки, ще види всичко като на забавен каданс.
Декър реши да започне от самото начало. За пореден път.
Изведнъж му хрумна нещо.
Нещо, свързано с покупката на недвижими имоти.
Извади телефона си и набра номера. Фей Томпсън, съдружничката на Уолтър Дабни, вдигна едва след третото позвъняване.
— Какво има? — попита тя, след като Декър се представи.
— Чудех се нещо…
— Вижте какво, нямам мира от адвокати и федерални агенти. Не мога да се занимавам с…
— Ако ни съдействате, това ще ви представи в по-добра светлина — прекъсна я Декър.
Чу я да въздиша, след което да пита:
— Какво ви интересува?
— Когато постъпихте във фирмата, бизнесът вървеше добре, нали?
— Да, много добре.
— Имате ли представа как е започнал Дабни? Компанията в същите офиси ли е била от самото начало?
— Разбира се, че не. По онова време той е бил сам. Не е имал нужда от толкова място. Не че е могъл да си го позволи.
— Защото е полагал основите на бизнеса си.
— Точно така. Човек трябва да работи много, да преодолее безброй трудности, за да изгради такава компания. Уолтър е успял. Започнал е от нулата и постепенно си е проправил пътя към върха. Чувала съм, че неведнъж е опразвал кредитните си карти. Но в крайна сметка успя.
— Значи не е разполагал с много пари?
— Защо човек с пари ще опразва кредитните си карти? — попита ехидно Томпсън.
— Права сте. Доколкото знам, Уолтър е карал жълто порше, когато е работил в АНС, нали?
— Нямам представа. Приключихме ли?
— Имам само още един въпрос. Отнася се за къщата…
Но Томпсън вече бе затворила.
Декър използва телефона си, но не за да позвъни на някого, а за да повика такси. Няколко седмици по-рано Джеймисън му бе инсталирала приложение, с което да поръчва коли от „Юбер“. Пет минути по-късно вече пътуваше към Вирджиния.
Когато колата излезе на магистралата, Декър имаше чувството, че времето на другия бряг на реката е по-студено. Спряха пред дома на семейство Дабни и Декър излезе от таксито.
Отвори му Саманта. Като че ли бе плакала току-що.
— Какво искате? — попита намусено тя.
— Майка ви тук ли е?
— Легнала си е. Не можете ли да ни оставите на мира?
— Бих искал, но не мога — отвърна Декър. — Ще ме пуснете ли да вляза?
— Защо?
— Моля ви.
Саманта отстъпи крачка встрани и му позволи да влезе. Затвори вратата и го погледна.
— Е?
— Когато бяхте малки, тук ли живеехте?
— Да.
— В тази къща?
— Да!
Джулс излезе от друга стая и видя Декър.
— Какво правите тук? — попита настойчиво тя.
— Трябва да задам няколко въпроса.
— Какво общо има фактът дали сме живели тук или не с цялата тази история? — попита Саманта.
— Не съм сигурен. Родителите ви са живели тук в продължение на… колко… трийсет и пет години?
— Там някъде, предполагам — отвърна Джулс. — Аз съм на трийсет и седем и не помня да сме живели на друго място.
— В библиотеката видях албуми със семейни снимки. Имате ли нещо против да ги разгледам?
— Защо? — попита рязко Джулс.
— Защото в случая настъпи неочакван обрат и разрешаването му се превърна в задача от първостепенна важност. Имаме основания да смятаме, че не го ли разкрием, страната ни ще пострада сериозно.
Джулс и Саманта се спогледаха. Джулс каза:
— Шегувате се.
— Много ми се иска да беше шега.
Думите му я изненадаха.
— Добре, ако искате да прегледате старите снимки, моля, заповядайте.
Саманта остана в коридора, а Джулс поведе Декър към библиотеката, свали албумите от лавицата и ги постави на масичката за кафе. Когато се извърна към вратата, за да си тръгне, Декър я спря.
— Имате ли нещо против да останете с мен и да отговорите на въпросите, които могат да възникнат?
Джулс въздъхна и покорно седна до него, а той взе първия албум.