— Дабни убива първо Бъркшър, после себе си. Случаят започва от тук и ние го разглеждаме линейно.
— Така е, но има и по-стари истории, които също трябваше да проверим. И го направихме. Случаят не започва с убийството на Бъркшър.
— Правилно, то е резултат от нещо в миналото. И ние проверихме всички тези истории, но според мен обърнахме прекадено голямо внимание на Дабни.
— Защото не успяхме да открием абсолютно нищо за Бъркшър. Единственото, в което сме сигурни, е шпионската ѝ дейност. Не разполагаме с нищо друго.
Вместо отговор Декър извади куклата от раницата, която бе взел, и я постави на масата между двамата.
— Имаме това.
Браун погледна изненадано куклата, преди да вдигне глава.
— Това? Някаква си кукла? Да, знаем, че в нея има тайно отделение и вероятно е била използвана за предаване на крадена секретна информация, но какво от това?
— Защо кукла?
— Защо не?
— Да разсъждаваме логично. Крадеш тайни, криеш ги в куклата и я носиш на някого, вероятно на Бъркшър.
— Точно така.
— Отново питам, защо кукла?
— Ами… тя е незабележима, невидима. Повечето хора не биха ѝ обърнали внимание.
— Напротив, биха ѝ обърнали внимание, ако видят мъж да я носи. Прекалено голяма е, за да се побере в джоб. А чантата може да бъде претърсена.
Искаш да кажеш, че другият човек е бил жена?
— Или жена, или мъж с малко момиченце.
— Чакай малко… Дабни ли имаш предвид?
— Възможно е. Куклата може да е принадлежала на някоя от дъщерите му. Бюрото стигна до извода, че тя е произведена преди около трийсет години. А това означава, че момичетата на Дабни са били на подходящата възраст за кукли. И както сама каза, това е нещо незабележимо, невидимо. Кой би заподозрял, че едно малко момиченце с кукла в ръка пренася секретна информация? За тези хора е нещо обичайно да използват деца за прикритие. Като Джоуи Скот и книгата.
Браун се замисли.
— Прав си. Това означава ли, че ще попитаме дъщерите му за куклата?
— Да, непременно ще го направим.
— Къде я намерихте? — възкликна изумена Джулс.
Декър и Браун седяха в дневната с Джулс, майка ѝ и двете ѝ сестри.
— Джулс, това не е ли твоята кукла Миси? — възкликна Ели Дабни.
Младата жена я взе от Декър и я повъртя в ръката си.
— Сигурна ли сте, че е ваша? — попита Браун.
Вместо отговор Джулс подуши косата на куклата и погледна лявото ѝ стъпало.
— Виждате ли червените точици върху обувката? Изцапах я с боя и после не можах да я изчистя. И познавам мириса на косата ѝ. Къде я открихте? Как?
— Открихме я в хода на разследването — отвърна Декър и взе куклата от ръцете ѝ. — Помните ли кога за последен път я видяхте?
Джулс се облегна назад.
— Аз… не знам. Не помня да съм я вземала в колежа. — Лицето ѝ поруменя. — Исках да я взема, но размислих. Когато се връщах вкъщи, не съм се сещала за нея.
— Това означава ли, че куклата е останала тук, в дома ви? — попита Браун.
— Запазихме стаите на момичетата във вида, в който ги бяха оставили. Искахме, когато се връщат, да ги заварят непроменени — каза Ели Дабни. — Във всички четири стаи имаше кукли. Мислех, че още са тук. Сиси поддържа… — Гласът ѝ потрепери. — Сиси поддържаше идеален ред и чистотата навсякъде.
— Можем ли да надникнем в тези стаи? — попита Декър.
Джулс ги поведе нагоре. След като ги остави сами, Декър и Браун откриха още три кукли със същите тайни отделения зад батериите.
— По дяволите! — възкликна Браун. — Това говори за сериозна шпионска организация! Четири дъщери и четири кукли с малки скривалища!
— Което потвърждава теорията, че Уолтър Дабни е познавал Бъркшър. Работили са заедно.
— А това обяснява как е могъл да си позволи подобна къща преди толкова много години.
Декър я погледна.
— И ти ли се сети за това?
— Понякога имам моменти на прозрение — отвърна скромно Браун.
— Да проверим семейната спалня.
Тя се оказа доста по-просторна от тези на момичетата, тъй като през портал се влизаше в стая с телевизор и голяма камина. Претърсиха първо шкафовете в спалнята, после двата големи гардероба; този на Ели бе с размерите на малък килер или дрешник. Декър провери и банята, като не пропусна нито едно чекмедже. В аптечката откри куп лекарства, изписвани срещу рецепта. Бяха предимно медикаменти за поддържане на сърцето и снижаване на холестерола, но имаше и инхалатор за астма.
Лоша работа е старостта, помисли си Декър.