Затвори вратата на аптечката и се присъедини към Браун в спалнята.
— Няма други кукли — каза тя.
Взеха трите кукли и слязоха долу. Влязоха в дневната, в която бяха оставили Ели Дабни и дъщерите ѝ. Джулс продължаваше да държи в ръце старата си кукла.
— Какво ще правите с тях? — попита Саманта и посочи куклите.
— Трябва да ги вземем — отвърна Браун.
— Но защо?
— Защото са веществено доказателство.
Саманта понечи да отвърне нещо, но погледна Джулс и се отказа.
Декър седна срещу Джулс.
— Искам да ви покажа тази снимка още веднъж и да ви попитам дали познавате жената на нея. — Той извади снимката на Бъркшър.
— Казах ви, че не я познавам — отвърна Джулс.
Декър я показа на останалите. Ели и дъщерите ѝ я погледнаха и поклатиха глави.
— Представете си я с по-тъмна коса и с по-малко бръчки — настоя Декър.
Отново се взряха в снимката и Джулс каза:
— Наистина не я познавам.
Тя погледна Саманта и майка си, които повторно поклатиха глави.
— Какво означава това? — попита Ели Дабни. — Куклите и всичко останало? Нищо не разбирам.
— Ние също, ако този факт може да ви послужи за успокоение — отвърна Браун.
— Да не би… да не би да подозирате, че Уолт е бил замесен в нещо, свързано с тези кукли? Какъв смисъл има в това? Те бяха играчки на момичетата, не негови. Никога не съм го виждала да държи кукла. Това е абсурдно!
— Нямаме право да обсъждаме нищо в момента — отвърна Браун. — Все още сме на етап събиране на доказателства.
Двамата с Декър си тръгнаха с куклите и се отправиха към колата ѝ. Той спря, обърна се и погледна къщата.
— Знаеш ли онази детска игра „Топло — студено“?
— Да.
— Всеки път, когато изляза от тук, имам чувство, че е станало по-студено.
Когато потеглиха, Браун подхвърли:
— С Мелвин ще вечеряме навън. Ти и Алекс ще дойдете ли с нас?
— След вашия чудесен пикник?
Тя се изчерви и отвърна:
— Наистина беше чудесен. Мелвин ми донесе цветя.
— Сигурни ли сте, че искате компания? — попита той.
— Скъсваме се от работа. На карта е заложена съдбата на страната. Но няколко часа в приятна компания може би ще ни се отразят добре.
— Съгласен — каза Декър.
68
Вечерята мина добре, разговорът бе лежерен и духовит. Това беше приятно разнообразие на фона на напрегнатото разследване, което им позволи да презаредят батериите си. След ресторанта и четиримата отидоха в дома на Браун близо до Капитолия.
Джеймисън огледа смаяно луксозния интериор.
— Харпър, имаш прекрасен дом!
Браун ѝ подаде чаша вино и каза:
— Заслугата е най-вече на баба ми. Тя имаше усет за тези неща. Но и аз добавих това-онова. Няколко картини, онази статуетка там, два-три килима. И още някои неща — добави небрежно тя. — Получи се удобно и уютно.
— Да, наистина.
Декър и Марс седяха в другия край на дневната. Вместо вино двамата бяха предпочели по бутилка мексиканска бира „Дос Екис“.
— Вечерта беше забавна — каза Мелвин.
Той беше облечен с джинси и тъмнозелено поло, което едва побираше мускулестия му торс.
— С теб винаги е забавно, Мелвин.
Декър се обърна и видя, че Браун наблюдава Марс. После тя продължи разговора си с Джеймисън.
— По всичко изглежда, че госпожа Браун е твоя почитателка.
Марс отпи от бирата и се ухили като малко момче.
— Тя е страхотна жена. Била е къде ли не, правила е какво ли не. А аз не съм ходил никъде и не съм правил нищо. — Той се огледа. — Богата е, но не го демонстрира. Това ми харесва. Освен това е атлетична. И има не само спортна фигура, но и спортен дух. Рано сутринта тичахме заедно.
— Преди пикника? — попита Декър.
Усмивката на Марс стана още по-широка.
— Знам. Но ни е приятно, когато сме заедно. Във всеки случай, тя няма проблем да поддържа моето темпо. Понякога дори си мисля, че не дава всичко от себе си.
— Освен това е мила с децата и обича животните. Добра партия е.
Мелвин продължи да се усмихва.
— Познаваме се съвсем отскоро. Но съм убеден, че си пасваме.
— Искрено се радвам за теб, Мелвин — каза Декър и погледна часовника си. Минаваше полунощ. — Ще си допия бирата, а после ще се при…
Лампите угаснаха и четиримата потънаха в пълен мрак.
— Какво става, по дяволите? — възкликна Марс.
— Или някой бушон е изгорял, или трансформаторът отвън е гръмнал — отвърна Декър.
Покрай него мина някой, но в мрака Декър не видя кой. Секунда по-късно Браун каза:
— Останалите къщи на нашата улица имат ток. Трябва да е…