— Наблизо ли живеете?
— В Балтимор, което не е чак толкова далече. — Жената го изгледа с печално изражение. — Открихте ли кой го е направил?
— Не още. Но след като сте тук, имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?
— Полицията вече ме разпита.
— Моите въпроси може да се окажат различни.
— Вижте, мама нямаше врагове. Нямам представа кой би искал да ѝ причини нещо лошо. Работеше много, ходеше на църква, отгледа ме… беше добър човек. Сигурно някой е влязъл, за да я ограби. Колко пъти я молех да се махне от този квартал. Това е къщата, в която израснах. Тогава районът беше хубав, но сега е опасен. Пълно е с типове, готови да убият човек за няколко долара.
— Така е, но не мисля, че майка ви е убита от крадци.
— Защо?
— Сама казахте, че е работила много. За семейство Дабни, нали така?
— Точно така. В продължение на повече от трийсет години.
— В такъв случай трябва да ги познавате доста добре.
— Да, когато бях малка, мама често ме водеше у тях.
— Значи сте се виждали неведнъж с дъщерите.
— Играехме си заедно. Аз бях малко по-голяма. Понякога наглеждах Джулс или Саманта. А когато Натали беше бебе, често ѝ сменях памперсите и ѝ давах мляко.
— Много мило от ваша страна.
— О, те ми плащаха. Много държаха на това. Господин и госпожа Дабни бяха мили хора, особено госпожа Дабни. По-често виждах нея, понеже господин Дабни все работеше или пътуваше. Той се прибираше у дома, след като двете с мама си бяхме тръгнали.
— Имате ли представа къде е пътувал господин Дабни?
— Защо?
— Разследваме и неговата смърт.
— Чух, че се е самоубил.
— Така е. Но все още не сме открили причината.
— О… нямам представа къде точно пътуваше. Из цялата страна, в различни щати… Веднъж помагах на мама да разопакова багажа му. Тъкмо се бе върнал от командировка и на куфара му още имаше етикет на авиокомпанията.
— Спомняте ли си инициалите на летището?
— Не, но си спомням, че авиокомпанията не беше американска. Не мога да се сетя коя точно. Но тогава мама ми каза, че господин Дабни често пътува в чужбина.
— Откъде е знаела това?
Кейн се усмихна.
— Когато бях малка, Саманта бе взела паспорта на баща си и го бе скрила в кухнята. Претърсиха цялата къща. Мама го откри в буркана със захарта. Прелисти паспорта страница по страница, за да изтърси от него захарните кристалчета. А после каза, че бил пълен с печати и визи от къде ли не.
— Майка ви споменавала ли е, че в семейство Дабни има нещо необичайно?
— Нещо необичайно? — Кейн го изгледа изпитателно. — Какво целите с тези въпроси?
— Да открия истината, надявам се.
— Семейство Дабни са добри хора.
— Не се съмнявам, но все пак Уолтър Дабни уби човек.
Изражението на Кейн се промени. На мястото на объркването се появи тъга.
— Още не мога да повярвам, че го е направил. Той е последният човек на света, за когото бих предположила, че е способен на това. А после да се самоубие? И да остави госпожа Дабни сама? Двамата се обичаха толкова много. Бяха идеалната двойка.
— Външният вид понякога лъже. — Декър погледна кашона. — Какво има там?
Кейн се усмихна.
— Вещи от детската ми стая. Живеехме двете с мама. Имах братче, но то почина още като бебе, а татко си отиде, когато бях на четири.
— Съжалявам.
— Мама е запазила някои от детските ми неща. Аз самата имам две дъщери и реших, че може да им харесат, макар че… вече са твърде големи за тях.
— Имате предвид играчки?
— Да.
Тя отстъпи назад и отвори широко вратата. Декър видя грижливо оправено легло, бял скрин с много чекмеджета и две високи етажерки, отрупани с всевъзможни вещи.
— В наши дни децата искат все неща, които са видели по телевизията. Книгите на доктор Сюс, печки „Изи Бейк“, пъзели… И дори кукли. Всички искат барбита. А знаете ли колко струват? Моите бяха много по-хубави и по-евтини. И за да си играеш с тях, трябваше просто да използваш въображението си.
Декър я слушаше с едно ухо. Беше вперил поглед в лавицата, отрупана с кукли, наредени в стройна редица.
— Тези стари кукли ваши ли са?
— Да.
— Знаете ли, че те приличат на онези, които дъщерите на Дабни имат?
— Така ли? Е, в това има логика.
— Защо?
— Защото семейство Дабни ми ги подаряваше.
71
— Всичките имат тайни отделения — обяви Милиган.
Декър седеше срещу него, а Богарт се бе настанил на стола зад бюрото си. Джеймисън и Браун седяха срещу Богарт.