Ели понечи да си тръгне, но Богарт я хвана за ръката.
— Няма да ходите никъде, госпожо Дабни!
Тя се отскубна и отвърна:
— Арестувана ли съм? Ако не, веднага ще си тръгна, а когато се прибера, ще се обадя на адвоката ми и той ще ви съди!
— Не ви арестувам, а ви задържам. Имам пълното право на това! — отвърна категорично Богарт.
Тя го погледна, после скръсти ръце на гърдите си и извърна глава.
— След като куклите станали безполезни — продължи Декър, — защото момичетата пораснали, е трябвало да се отървете от тях, но вероятно сте се уплашили, че някой ще намери тайните отделения. Ето защо сте реши ли да ги запазите.
— Това, че вие го казвате, не означава, че е истина.
— Кога осъзнахте, че анаболните стероиди са причина за абортите ви? За здравословните ви проблеми? За вродените дефекти на дъщерите ви? Знам, че Джулс и Саманта не могат да забременеят.
— Не мога да контролирам подобни неща. Това е въпрос на… на генетика… на природа…
— Природата няма нищо общо в случая. Само химията. Запитах се как е възможно хора, които изглеждат в цветущо здраве, да имат толкова сериозни проблеми. Затова реших да проследя тази история до самия ѝ източник. До вас. Така и направих.
Ели Дабни се извърна бавно и го погледна.
— За вас сигурно е било голям шок, когато се разчуха всички онези истории за Щази, туринабола и прочие. Това е медикамент, който предизвиква заболявания на черния дроб и бъбреците, загуба на костна плътност, повишени нива на холестерола, астма… все проблеми, с които вие сте се сблъскали. И поради това вземате съответните лекарства дори и сега.
Ели Дабни присви устни, но не каза нищо.
— Освен това приемът на туринабол води до спонтанни аборти и вродени дефекти като тези на дъщерите ви. И накрая, вие вземате „Золофт“, а това е лекарство срещу депресия. Добре разбирам причините за тази депресия.
— Откъде знаете за абортите? — попита тихо тя.
— Мисля, че отговорът ви е известен — каза Декър. Когато тя не каза нищо, той го направи вместо нея: — Сиси Рандал. От нея научих и за проблемите на момичетата. А после вие сте разбрали, че ми е казала. Трябвало е да се отървете от нея. Откъде да знаете какво друго може да каже?
— Смятате, че съм убила Сиси? Но по това време аз бях в леглото си…
— Една от дъщерите ви се е отбила в стаята ви към един. Сиси е била убита между два и три. Разполагали сте с достатъчно време да отидете до дома ѝ, да я застреляте и да се върнете. Няма следи от влизане с взлом. Тя е имала ключ от дома ви. Каква е вероятността и вие да сте имали ключ от нейния? Не се съмнявам, че ще го открием, ако претърсим къщата ви.
Ели се обърна и впери поглед в гроба на съпруга си.
Декър се изправи и застана до нея.
— Познавали сте Ан Бъркшър още от времето, когато се е казвала Ана Серийзамок. Тя е била вашият отговорник до момента, в който сте направили нещо, което никой не е очаквал. — Декър изчака Ели Дабни да се обърне към него и продължи: — Престанали сте да шпионирате.
— Не съм шпионка, по дяволите!
Декър не ѝ обърна внимание.
— Отказали сте се. Бъркшър обаче продължила да работи с други шпиони в района. В края на краищата това е Вашингтон. Ако ще се занимаваш с шпионаж, това е мястото. Наскоро открихме как Бъркшър е използвала хоспис „Доминион“, научихме за сътрудничеството ѝ със семейство Горски и Алън Дженкинс. Вие обаче сте ѝ обърнали гръб. И тя не е останала доволна. Но не е могла да ви разобличи, без да се разкрие. Подхвърлила е нещо в този смисъл пред своя колежка в училището, където е работила по заместване. „Мислиш си, че познаваш някого, а после се оказва, че изобщо не го познаваш“. Смятам, че е имала предвид вас.
Ели поклати глава, но не каза нито дума.
— Дълги години всичко е било наред — продължи Декър, — но изведнъж на сцената се появяват Натали и нейните проблеми с хазарта. Това променя всичко.
— Не знам за какво говорите.
— Знаете, и то много добре. Знаете всичко. Съпругът ви никога не би скрил това от вас. Били сте прекалено близки. Не вярвам, че накрая не е разбрал за шпионската ви дейност. Той обаче ви е обичал. Искрено, безусловно. Всички твърдят, че е бил невероятен човек, а това обикновено ме прави подозрителен. Оказа се обаче, че Уолтър Дабни наистина е бил страхотен. Не сте знаели, че Бъркшър така и не ви е простила, задето сте загърбили каузата, и винаги е търсила начин да си отмъсти, или по-скоро, да ви върне под свой контрол. Натали ѝ е предоставила тази възможност. Десет милиона долара, иначе дъщеря ви и семейството ѝ ще бъдат убити от руската мафия. А вие много добре знаете колко жестока може да бъде тя. Натали е казала на съпруга ви, а той е споделил с вас. Достатъчно богати сте били, но все пак Уолтър не е могъл да събере десет милиона за няколко дни. Нищо чудно да е изпаднал в паника. Вие обаче сте имали решение. Трябвало е само да кажете на човека, който ви е обичал, че сте крали тайните му. — Декър спря и погледна Ели Дабни в очите. — Как го прие той, госпожо Дабни? Как прие предателството на жената, която е била негова съпруга толкова години? Жената, която е майка на децата му? Съсипан ли беше? Мога да ви кажа, че той е казал същото на Натали: „Мислиш си, че познаваш някого, а после се оказва, че изобщо не го познаваш. Но тогава вече е прекадено късно“. И той като Бъркшър е имал предвид вас, собствената му съпруга, любовта на живота му.