По лицето на Ели Дабни се стичаха сълзи. Тя поклати глава, но не каза нищо, докато студеният вятър се носеше на пориви над гробището. Задъха се, извади инхалатор от джоба си и пръсна три пъти в устата си.
Всички стояха и я гледаха. Вятърът брулеше лицата им.
74
Накрая Джеймисън отиде при Ели Дабни, подаде ѝ хартиена кърпичка и отстъпи крачка назад. Ели изтри сълзите си.
— Мисля, че сте се свързали с Бъркшър посредством някой стар канал за комуникация — продължи Декър. — Изложили сте ѝ своята дилема и тя ви е казала какво иска от вас в замяна на десетте милиона, които ще вземе от своята организация. Предали сте думите ѝ на съпруга си и той се е погрижил да набави ценната секретна информация. Така Натали е била спасена.
Но после се е случило нещо, нали? Натали се е изтървала. Оказало се, че дългът ѝ съвсем не е бил десет милиона. Хората на Бъркшър са я принудили да излъже, за да изпаднете в паника и да се върнете към шпионския занаят. Бъркшър отдавна е наблюдавала семейството ви с надеждата да открие някаква слабост, която да използва. И е успяла. Възползвала се е от майчиното чувство на Натали. Вие обаче сте разбрали, че Бъркшър ви е измамила. И сте казали на съпруга си. А той, воден първо от чувство на вина, че е предал страната си, и второ, от ясното съзнание, че няма да доживее евентуален процес, е решил да убие Бъркшър. С ваша помощ.
Ели прибра инхалатора в джоба си и седна на пейката.
— Госпожо Дабни, не съм дошъл тук, за да ви съдя. Задачата ми е да открия истината. Нищо повече.
— Ако ни сътрудничите, това ще ви се отрази благоприятно — добави Богарт.
— Убедени сме, че хората на Бъркшър готвят нещо — намеси се и агент Браун. — Някаква форма на атака. Ако ни помогнете, можете да разчитате на много по-спокойно бъдеще, отколкото ако откажете да ни сътрудничите.
— Признаването на истината винаги е добро начало — завърши Декър.
Измина една безкрайно дълга минута.
Когато Ели Дабни заговори, гласът ѝ бе дрезгав, но твърд. А тонът ѝ бе унил и примирен.
— Господи, колко съм уморена! Уморена съм от всичко това! — Тя помълча и продължи: — Уолт ми каза за тумора. Никога не би скрил от мен подобно нещо. Дори след като разбра… след като разбра какво съм правила. Макар че отиде в Хюстън с Натали, а не с мен, за да получи потвърждение на диагнозата. — Ели Дабни замълча отново и погледна гроба. — Идеята да убием Ана не беше на Уолт, а моя. Аз исках да я убия. — Тя поклати глава и за миг затвори очи. — Но Уолт, самоотвержен до самия край, настояваше той да го направи. Както сам казахте, никога не би доживял до процеса.
— Вие сте се облекли като клоун — заяви Декър. — И сте дали сигнал на съпруга си.
Ели изтри очи с кърпичката.
— Бях оставила колата си в един гараж близо до централата на ФБР. Влязох там, свалих клоунския костюм, преоблякох се и се прибрах у дома. Знаех какво ще направи Уолт. Плаках през целия път. Имах чувството, че съм попаднала в истински кошмар. Не можех да мисля…
— Открихме запис, на който съпругът ви изпразва съдържанието на банковия си сейф, придружен от непозната жена — каза Богарт.
— Не съм сигурна, но предполагам, че е някоя от хората на Бъркшър. Не знаете, но те се опитаха да вербуват Уолт, след като открадна онази информация, за да плати дълговете на Натали. Ана винаги е играла стратегически. Отмъщението ѝ срещу мен стоеше на заден план. Но привличането на Уолт към шпионската ѝ мрежа щеше да е голям успех за нея. Срещнаха се с него, казаха му някои неща. Той никога не би направил това, което искаха. Но беше изключително умен. В това отношение не отстъпваше на Ана. Престори се, че играе по свирката им, само защото следваше собствения си план. Впоследствие направи видеозапис, на който разкриваше какви тайни е откраднал и споменаваше име, за да могат властите да разбият шпионската мрежа на Ана. Нямам представа как, но те научиха за плановете му и взеха записа.