— Не можем да разчитаме на това — възрази Декър.
— Прав си, не можем.
— Какво ще правим тогава? — попита Мелвин Марс.
— Ще открием какво планират и ще го предотвратим — отвърна Декър.
В стаята влезе Милиган и седна до Богарт.
— Добре, Държавният департамент се е свързал с Външното министерство в Москва. Руснаците отричат да имат нещо общо.
— Това не ме изненадва — каза Богарт.
— Нито пък мен — каза Милиган.
— Мен обаче ме изненадва.
Вдигнаха погледи и видяха на прага Браун.
— Какво има? — попита Богарт.
— Колегите от АВР току-що получиха секретно съобщение от Москва. По всичко изглежда, че руснаците са засекли разговори с аналогични заплахи, насочени към тях.
— Аналогични заплахи? — възкликна Милиган. — Вярвате ли им?
— На никого не вярваме сто процента. Никога. Но хората ни смятат, че руснаците казват истината. Знаят, че в момента отношенията между Вашингтон и Москва са крайно деликатни. Да, руснаците несъмнено имат регионални претенции, но не желаят директна конфронтация с нас. Това би им се отразило зле. Тяхната ахилесова пета е икономиката им. Основава се почти изцяло на добива на горива, а днес предлагането надвишава търсенето в световен мащаб. И бездруго им наложихме санкции заради онази каша с Украйна и анексирането на Крим.
— Какво означава това за нас? — попита Богарт.
— В резултат на всичко това руснаците са по-откровени от обичайното. Казаха ни някои неща, а те съответстват на други, които вече знаехме. — Браун въздъхна и добави: — С две думи, изправени сме пред възможно най-лошия сценарий.
— Какъв е той? — попита Милиган.
— Става въпрос за трети играч. Шпионската мрежа на Бъркшър вероятно е предлагала услугите си на всеки, който е бил в състояние да си плати. Превърнали са се в наемници. В такъв случай обичайните мерки, които бихме предприели, за да противодействаме на руснаците, губят смисъл. Имаме си работа с неизвестен враг.
— По дяволите! — измърмори Богарт.
Милиган добави:
— Възможно е някой да се опитва да ни скара с руснаците. Един конфликт между две свръхсили дава възможност на друга държава или организация да извлече дивиденти.
— А на свободния пазар има достатъчно наемници, могат да наберат нужните им хора — добави Богарт. — Това обяснява присъствието на араби в групата на Бъркшър и разговорите на арабски.
— Значи Бъркшър не е работила за своята страна — каза Декър.
— Нищо чудно да е сменила господарите си преди доста време — отвърна Богарт.
— Ето защо е имала апартамент за два милиона и скъп автомобил. Наемниците се интересуват от пари, не от медали. Може да ѝ е омръзнало да служи на родината си.
Марс ги изгледа един по един, преди да спре погледа си на Декър.
— Това означава, че се налага непременно да разрешите този случай. И то бързо!
Декър простена и разтри слепоочията си.
— Щеше да е по-добре, ако нямах чувството, че Биг Бен бие в главата ми.
— Както сам каза, светлинно звуковите гранати са гадна работа.
78
— Сигурна ли си, че си добре?
Декър седеше до леглото на Джеймисън в апартамента им.
— Добре съм, Декър, просто съм уморена. Отнесоха се доста грубо с мен, преди да ме упоят. Нямам представа какво използваха, но никак не ми понесе.
— Съжалявам за случилото се.
— Вината не е твоя. Но заслугата да съм жива, да съм тук е твоя.
Тя се надигна в леглото и го прегърна.
Декър се изненада от жеста ѝ, а когато се посъвзе, я потупа по гърба.
Тя го освободи от прегръдката си и каза:
— Богарт ми обясни как стоят нещата. За този трети играч и всичко останало. И че нямаме представа коя е мишената.
Така е, нямаме никаква представа. Знаем само, че ще се случи скоро.
— Ще се случи, макар да заловихме част от хората им?
— Това не означава, че няма да приведат плана си в изпълнение. Наемниците са непредвидими.
— Какво ще правиш?
Той погледна през рамото ѝ. Навън продължаваше да вали.
— Ще се поразходя.
Декър вдигна качулката си и закрачи под дъжда. Той обичаше лошото време.
Денят, в който бе открил семейството си мъртво, бе прекрасен. В небето нямаше нито едно облаче, подухваше лек бриз, слънцето грееше ярко… В този ден той се бе прибрал у дома и бе заварил убити двете си най-скъпи същества.
Сега отиде до реката и тръгна покрай брега. Силният вятър образуваше вълни, а чайките се премятаха във въздуха. Стигна до своята пейка и седна, без да обръща внимание на поройния дъжд.