Мелвин се засмя.
— Добре, трябва да призная, че за пръв път получавам подобно предложение от жена.
— Може би защото не си излизал с подходящите жени — отвърна тя.
— Тук определено си права.
Наляво, надясно, напред, назад. Хора, места, неща…
Декър затвори очи и се върна към онзи ден, към всичко, което бе видял тогава.
Добре, ясно…
Сега наложи сцената пред очите си върху онази, която бе видял в деня, в който Дабни застреля Бъркшър.
И веднага забеляза разликите.
Павилионът за бурито не беше тук.
Охранителят не стоеше в будката си.
Строителните работи в отсрещната сграда бяха преустановени.
Но както и миналия път, когато бе идвал тук, капакът на уличната шахта бе поставен на място и работниците си бяха отишли.
Погледна централата на ФБР — ръбеста, грозна, рушаща се…
Тоалетните не работеха.
Противопожарната инсталация бе извън строя.
По фасадата бяха опънати мрежи, които да ловят отчупилите се парчета бетон.
Дори охранителните камери не работеха както трябва…
Изведнъж Декър хукна.
Браун извика:
— Декър!
— Ей, Еймъс! — присъедини се към нея Марс.
Двамата затичаха след него. Декър сви зад ъгъла и спря едва когато стигна до улицата, успоредна на онази, от която бе дошъл.
— Какво е това? — попита той, когато Браун спря до него, леко запъхтяна.
— Кое?
Той посочи улицата.
— Това!
— Божичко, какво очакваш да е? Кортеж!
— Чий?
— Нямам представа. — Браун впери поглед в автомобилите, а после огледа околните сгради. — Ако съдя по дължината на кортежа и броя на охраната, контра снайперистите по покривите и костюмарите със слушалки в ушите, бих казала — вицепрезидентът. Или дори президентът.
— Той ще идва днес в Хувър Билдинг?
— Случва се от време на време.
Марс щракна с пръсти.
— Сутринта гледах телевизия във фитнеса на хотела, докато тренирах. Тогава го видях.
— Какво си видял? — попита Декър.
— Президентът ще дойде тук, за да връчи някаква награда. По случай успешна съвместна операция с британците и германците. Британският премиер и онази жена… как се казваше… която е начело на Германия, също ще присъстват.
— Президентът спомена това по време на посещението ни в Белия дом — каза Браун. — Връчването на наградата е свързано с някаква съвместна операция, спасила живота на много хора. Богарт знае за нея.
Кръвта се отцеди от лицето на Декър.
— Британският премиер и германският канцлер също са тук, така ли?
Браун го изгледа с любопитство.
— Декър, какво има?
Той се обърна към нея.
— Уолтър Дабни е знаел нещо, макар да предполагам, че не е знаел подробности. Ели Дабни заяви, че съпругът ѝ се е опитвал да изпрати на терористите мощно послание. Искал да ги накара да се откажат от намеренията си. Тя беше права за посланието, но не и за адресата. Посланието, което Уолтър Дабни е изпратил, е отправено към нас.
— Какво послание?
— Послание без думи.
— Говориш неразби…
— Послание без думи. Посланието е скрито в действията му.
— Неговите действия?
Декър я погледна.
— Извършил е акт на насилие пред Хувър Билдинг! Браун се обърна бавно и погледна първо спрелия кортеж, после централата на ФБР и накрая Декър. Тогава и тя пребледня.
— О, господи!
79
Декър се втурна назад и заобиколи сградата. Отново забеляза празната будка на охраната. Реши, че заради посещението на президента служителят вероятно е вътре и помага на охраната на сградата.
Браун и Марс отново го настигнаха.
— Какво ще правим, Декър? — попита тя. — Смяташ ли, че ще се опитат да убият президента и останалите лидери? Смяташ ли, че стрелците са вече в сградата?
— Обади се на Богарт и му кажи какво подозираме. Мелвин, ела с мен.
Двамата се затичаха, а Браун извади телефона си.
Декър прекоси улицата и спря пред капака на шахтата. А после вдигна поглед към централата на ФБР.
— Денят, в който Дабни застреля Бъркшър, тук имаше работници. Правеха нещо в тази шахта.
— Какво правеха?
— Нямам представа. — Декър затвори очи и се върна към онзи ден. — Но не видях камион на никоя общинска служба.
Марс се взря в надписа на капака.
— Пише „Вашингтон Газ“.
— Можеш ли да го отвориш?
Марс се наведе и хвана ръба на капака.
— Декър, виж! Металът е заварен.
Браун, която се бе присъединила към тях, обясни: