— Но аз вече казах, че ще се грижим за сградата, Декър. Обещах на Мелвин.
— Ами грижи се тогава. На мен една работа ми стига.
Тя го изгледа изпитателно.
— Добре, щом искаш да живееш сам, твоя воля. Не забравяй обаче, че Вашингтон се нарежда сред градовете с най-високи цени на имотите в цялата страна. Освен това ти нямаш кола, което означава, че не можеш да живееш извън града и да пътуваш всеки ден до работата си. Нищо чудно да се наложи да изтеглиш кредит, за да си позволиш наема. Само казвам.
Декър продължи да я гледа.
— Виж — отвърна Джеймисън, — аз ще се оправям с наемателите, става ли? И с всичко останало. Няма да се наложи да правиш нищо.
— Декър, това ми звучи като предложение, което не можеш да откажеш — обади се Милиган.
Декър помълча, а накрая попита:
— Мога ли поне да видя мястото, преди да взема решение?
— Разбира се. Още сега, ако искаш. Сигурна съм, че ще ти хареса. Много е очарователно.
— Това да не би да е кодова дума, която означава, че се нуждае от сериозен ремонт? — попита Декър.
— Само от малко боя и грижи — призна тя. — Но Мелвин каза, че мога да наема фирма, която да направи козметичен ремонт.
Декър отново впери поглед в нея.
— Това ли е всичко, което криеш от мен?
— Не се сещам за друго — отвърна Джеймисън, като избягваше погледа му.
— Подобен отговор не спомага за установяването на доверие — отбеляза мрачно той.
9
Декър се взираше в озарената от лунна светлина сграда.
Джеймисън стоеше до него и го наблюдаваше внимателно. Когато Декър най-после се обърна към нея, видя, че е забила поглед в земята.
— Виждаш ли, всичко е точно както ти го описах — подсмихна се тя.
— И още как — отвърна напрегнато той.
Навремето постройката явно бе представлявала тухлен склад с огромни прозорци, който впоследствие е бил разделен на апартаменти. Декър си пое дълбок дъх. Усети влажния полъх от близката река Анакостия. От едната страна на склада се издигаше изоставена сграда, от другата — някаква съборетина. Отсреща имаше редица занемарени къщи, които бяха поне на сто години и изглеждаха необитаеми.
По паркинга пред бившия склад имаше повече пукнатини, отколкото асфалт. Целият бе обрасъл в плевели. Старата телена ограда, която някога бе заобикаляла сградата, сега бе разкъсана и съборена на места, а вратата липсваше; от нея бяха останали само ръждиви панти. На паркинга бяха спрели няколко автомобила. Най-новият бе поне на двайсет години. Две от другите коли имаха счупени прозорци, покрити с найлонови торбички и тиксо.
— Мелвин виждал ли е това място? — попита Декър.
— Виждал е снимки. Помоли ме да потърся и аз се съгласих. И открих това.
Той я погледна.
— И колко време ти отне търсенето?
— Мелвин не искаше да купува имот в някой скъп квартал, въпреки че може да си го позволи. Той държеше да е някоя сграда, която да реновира и да превърне в място за пример. Наемът е по-нисък от средния. Всички, които живеят тук, работят. Някои дори на две-три места. Работят усилено и се опитват да осигурят по-добър живот на себе си и своите семейства. Наблизо неотдавна са отворили врати доста ресторантчета, както и малки семейни магазини. Има църкви, има паркове и…
Гласът ѝ заглъхна, тъй като Декър не реагира по никакъв начин.
— Какво мислиш? — попита след малко Джеймисън. — Знам, че мястото не е Тадж Махал.
— Живях в кашон на паркинга на „Уол март“, а после в мотелска стая. Устройва ме, стига да има тоалетна.
— Съгласен си? — попита напрегнато тя. — Нямаш нищо против?
— Колко са наемателите?
— Заети са петнайсет апартамента. Двама живеят сами, останалите имат семейства.
— Значи си се срещала с тях?
— Да. Не бих могла да дам на Мелвин препоръка, без да проуча и сградата, и хората, които я обитават. Той иска да направи нещо добро с парите си, а аз не бих го поставила в ситуация, в която да изгуби инвестицията си. Сградата е солидна, има потенциал. Когато приключим с ремонта, ще стане направо чудесна. Знам, че кварталът изглежда западнал, но започва да се съвзема. Вече споменах, че се отварят ресторанти, част от старите сгради се реновират. Тук се случват хубави неща…
— А после наемите ще скочат, данъците също и хората, на които се опитвате да помогнете, няма да могат да си ги позволят.
— Нашите наеми няма да скочат. Освен това сключихме споразумение с местните власти. Те предоставиха на Мелвин определени данъчни облекчения, за да продължи да помага на нуждаещите се.