— Вече поне знаем, че е имала някакво минало, нали?
— Да, но защо Богарт не успя да открие нищо, докато я проверяваше? Би трябвало да очакваме ФБР да разполага с повече възможности от една католическа гимна… Чакай малко!
— Какво?
Декър вдигна една страница.
— Според този документ името ѝ е Ана Бъркшър.
— Добре.
— А на шофьорската книжка, която използвахме, за да проверим миналото ѝ, беше записана като Ан.
— Никой ли не го е забелязал?
— Очевидно не. В интерес на истината, повечето хора не биха обърнали внимание. Тук виждам и номера на социалната ѝ осигуровка. Ще трябва да го сравним с онзи, който Богарт намери. След като той не откри никаква информация къде е учила, предполагам, че нещо не е наред. Шофьорските книжки, издадени във Вирджиния, вече не съдържат номера на социалната осигуровка. Въпреки това Богарт би трябвало да открие тази информация в някоя база данни. Но не намери абсолютно нищо.
— Възможно ли с всичко, което се съдържа в тази папка, да не се отнася за Бъркшър, а за съвсем друга жена?
— Не знам, но тук пише, че е завършила инженерна специалност. Всъщност компютърно инженерство.
— Важно ли е?
— Нямам представа. Пише също така, че дванайсет години е работила в „Рейвън Кънсалтинг“. — Декър извади телефона си и провери на бърза ръка в интернет. — Компанията е прекратила съществуването си преди десет години.
— Доста компании фалират.
— Защо ли си мисля, че ако направим проверка, ще открием, че никой от бившите служители на „Рейвън“ няма да е чувал за Бъркшър?
— Толкова е странно.
— Миналото ѝ си остава загадка. Възможно е нищо в него да не е такова, каквото е описано. Безспорно е само, че е била богата, че е помагала доброволно в хоспис и е работила като учителка в католическо училище, макар да не с имала нужда от пари. И че изглеждаше на петдесет и девет. — Декър погледна Джеймисън и попита: — Какво ти говори това?
— Че вероятно е направила голям удар в бизнеса и сега се отплаща на обществото.
— Не е изключено, но не смятам, че случаят е именно такъв — отвърна замислено Декър.
— А какво смяташ?
Декър обаче не ѝ отговори, погълнат от страниците.
Спряха на паркинга пред един ресторант. Той продължаваше да чете дори докато влизаха вътре. Седнаха на маса близо до прозореца. Тя се загледа навън, а той започнала превърта своите спомени, затворил очи. Когато ги отвори, видя, че Джеймисън пише нещо в телефона си.
— Някакви новини от Богарт? — попита я и хвърли поглед към телефона ѝ.
Тя поклати глава.
— Не, от сградата.
— Коя сграда?
— Онази, в която живеем, Декър. Опитвам се да се грижа за нея и хората там.
— Наистина ли смяташ, че можеш да го правиш, докато работиш във ФБР?
— Да, мога. И много искам да се получи. Не желая да прекарам целия си живот в очакване на следващата заплата. Работата във ФБР ми харесва, защото помагам на хората. Но в повечето случаи те вече са мъртви. Опитвам се да заема по-активна позиция с тази сграда. Искам да помогна на наемателите, преди да се е наложило ФБР да им помага.
Декър взе менюто и впери жаден поглед в страниците с мазна и калорична храна, после вдигна глава и видя, че Джеймисън го наблюдава.
— Изглеждаш в много по-добра форма, Декър.
— Непрекъснато ми го повтаряш.
Тя се усмихна дяволито.
Когато сервитьорката се появи, Декър си поръча студен чай без захар, гръцка салата и зеленчукова супа.
— Браво на теб! — усмихна се отново Джеймисън.
Когато донесоха храната им, той внезапно възкликна:
— Хонда!
— Какво?
— Директорката на училището спомена, че Бъркшър имала очукана хонда.
Джеймисън остави вилицата си.
— Точно така.
— В подземния гараж на сградата, в която е живяла Бъркшър, открихме мерцедес кабриолет, който почти не е карала.
— А това означава, че е имала друга кола, въпросната хонда.
— Но няма да я открием в този гараж, защото Бъркшър е ползвала само едно паркомясто, на което е оставяла мерцедеса. На апартамент с подобна площ би трябвало да се падат две паркоместа, но тя е ползвала само едно.
— Странно.
— Всичко около тази жена е странно.
— В такъв случай е възможно тя да не е била случайна жертва. Нищо чудно Дабни да е искал да убие именно нея.
— О, не се съмнявам в това. Но все още не знаем причината.
— Щеше да е по-лесно, ако Бъркшър беше жената с Дабни в банката — изрече със съжаление Джеймисън.
Декър я изгледа с укор.
— Ако търсиш лесното, Алекс, сбъркала си професията.