Богарт се покашля и заяви:
— Агент Браун би искала да сподели информация, свързана със случая „Дабни — Бъркшър“. Информация, за която очевидно имаме достъп.
Декър се облегна и погледна Браун с очакване.
— Това може да ни е от полза. Защото за момента не разполагаме с нищо, освен с въпроси без отговор.
— Не обещавам, че ще отговоря на всички тях — отвърна Браун, — но мисля, че мога да хвърля повече светлина върху някои моменти. — Тя се облегна на масата и си придаде делово изражение. — Уолтър Дабни работеше като изпълнител и подизпълнител на строго секретни федерални проекти.
— Знаем това — обади се Милиган.
— Но не знаете какво точно е вършил. — Тя присви устни, помълча няколко секунди, сякаш за да подреди мислите си, и продължи: — Очевидно Уолтър Дабни не е бил образцовият патриот, за когото са го смятали всички.
— Какво означава това? — попита Богарт.
— Това означава, че е продавал секретна информация на враговете ни.
Джеймисън се извърна към Декър, който не откъсваше поглед от Браун. Тя продължи:
— Не смятаме, че е бил класически шпионин — в смисъл да иска да постави Америка на колене.
— Каква е била мотивацията му тогава? — попита Милиган.
— Дългове от хазарт. Огромни при това.
— Не разполагаме с данни да е бил комарджия — възрази Богарт. — Нито е пътувал до Вегас, нито…
Браун го прекъсна:
— Много са начините да се увлечеш по хазарта, агент Богарт. Днес вече не е нужно човек да се качи на самолета и да отиде до Вегас или до хиподрума. Достатъчно е да има интернет. А загубите могат да бъдат огромни. И при всички случаи трябва да бъдат покрити.
— Чрез продажбата на секретна информация? — попита Джеймисън.
— Именно.
— Каква по-точно? — поинтересува се Декър.
Агент Браун го изгледа, преди да отговори:
— Строго секретна. Мога да ви кажа само, че компанията на Дабни е работила по договори с пет-шест поделения на Пентагона и още куп цивилни агенции.
— Сериозна работа — отбеляза Богарт.
— Много сериозна.
— Някой във фирмата знае ли това? — попита Богарт.
— Едва ли, но въпреки това проучваме въпроса.
— Защо се е самоубил според вас? — обади се Джеймисън.
— Защото съвсем скоро щяхме да го спипаме — отвърна Браун. — Усетил е, че примката се затяга.
— Доста сте се забавили — подхвърли Декър.
— Все пак става въпрос за продължително разследване, свързано с доста чувствителна информация. След като ръководството анализира ситуацията, реши да ме изпрати при вас, за да споделя тази информация. Не искаме да хабите излишни усилия.
— Защо според вас е убил Ан Бъркшър? — попита Декър.
Браун го погледна изпитателно.
— Доколкото знам, имате хипертимезия и синестезия, получени в резултат на травма.
— Това обяснява ли защо Уолтър Дабни е убил Ан Бъркшър? — попита невъзмутимо Декър.
— Не, просто отбелязвам. Що се отнася до Бъркшър, ние смятаме, че тя просто се е озовала на неподходящото място в неподходящото време.
— Защо му е на Уолтър да я убива, след като е решил да се самоубие? — попита Декър. — На какво неподходящо място се е озовала тя? На мястото, където Дабни изведнъж е полудял?
— Трудно е да разберем напълно какви мисли минават през главата на човек, който е на път да загуби всичко. Дабни беше под огромен натиск. Възможно е нещо в главата му да е прещракало. Или пък да е решил, че Бъркшър работи за ФБР, тъй като се е натъкнал на нея пред Хувър Билдинг. Възможно е да е развил параноя.
— А също така е възможно да грешите — отвърна Декър.
— Той е извършил кражба на секретна информация. Направил го е заради дългове от хазарт. Това е установено по безспорен начин — отсече Браун.
— Добре, така да е. Но може би грешите по отношение на причините да убие Бъркшър.
— Имате ли теория?
— Не. Но когато я разработя и изложа, можете да бъдете сигурна, че ще се окаже правилна.
— Изглеждате много уверен в своите възможности, господин Декър.
— Как мога да очаквам другите да ми вярват, ако самият аз не си вярвам?
— Добре — прекъсна размяната на реплики Богарт. — Благодарим ви за информацията, агент Браун. Какво очаквате да направим?
Тя се обърна бавно към него.
— Нищо. По случая работи Агенцията за военно разузнаване. Ние проучваме всички възможни улики. Въпросът засяга националната сигурност и всеки, който работи по случая, би трябвало да има съответното ниво на достъп до класифицирана информация. — Тя погледна Декър и добави: — Което, за съжаление, ви изключва от разследването.