— Значи наистина смяташ, че тя е шпионка или нещо подобно?
— Или нещо подобно — отвърна Декър.
Когато Джеймисън го погледна, той поясни:
— Браун твърди, че Дабни е откраднал важна секретна информация. Той трябва да я е предал на някого, нали? Ако двамата с Бъркшър са работели заедно, ти си права, че е била част от шпионска мрежа. Но ако тя не е успяла да предаде информацията нататък по веригата, може би ще успеем да предотвратим апокалипсиса, който Браун описа.
— Можем само да се молим и да се надяваме, че откраднатите тайни не са попаднали в ръцете на враговете ни — добави Джеймисън. — В противен случай ще загазим здравата. — Тя помълча и попита: — Не смяташ, че Браун има предвид ядрени оръжия, нали?
Декър я погледна.
— Продължавай да се молиш, защото нямам представа какво е имала предвид Браун. Тя не ми прилича на човек, склонен да преувеличава опасностите. Затова предполагам, че в най-лошите си прогнози Браун наистина вижда Армагедон.
— Чудесно!
18
— По дяволите!
На следващата сутрин Декър и Милиган стояха рамо до рамо и оглеждаха къщата.
Проверката на регистрационната табела на хондата ги бе довела до тук. До порутена къща край селски път в окръг Лаудън, Вирджиния.
Декър посрещна възклицанието на Милиган с кимане.
— От апартамент за два милиона долара в луксозен градски квартал до… тази съборетина.
— Защо изобщо е купила това място, Декър?
Декър тръгна към къщата.
— Затова сме дошли. За да открием отговора на този въпрос. Започвам да подозирам, че Бъркшър е била човек, който внимателно е обмислял всеки свой ход. Да използваме това за отправна точка и да видим къде ще ни отведе.
Зад къщата имаше малка барака, която играеше ролята на гараж. В нея откриха хондата.
— Предполагам, че ще се нуждаем от заповед за обиск, за да можем да претърсим къщата и колата — отбеляза Милиган.
— Единственият човек, който би могъл да възрази, е мъртъв — отвърна Декър. Хвана дръжката на шофьорската врата, но тя се оказа заключена. — Сигурно ключовете са в къщата — предположи той.
Двамата с Милиган отидоха до предната врата, която също беше заключена.
Декър я подпря с масивното си рамо и след миг тя се отвори.
Когато влязоха вътре, старите дъски на пода изскърцаха заплашително под краката им. Миришеше на плесен и беше доста студено.
Милиган посочи камината в дневната.
— Предполагам, че това е единственият източник на топлина.
— Не, отзад видях резервоар за гориво, а ей там до стената има радиатор, но не мисля, че работи.
Обиколиха и трите стаи. В кухнята видяха празен допотопен хладилник, малка печка и потънала в мръсотия мивка. Декър пусна водата и от чешмата потече ръждивокафява струя.
Огледа и банята. В нея имаше тоалетна, напукано огледало и руло тоалетна хартия, закачено на поставка на стената. Ваната и душът не бяха отделени със завеса, а линолеумът беше напукан на безброй места. Декър дръпна кранчето на тоалетната. Не се случи нищо. Натисна ключа за осветлението. Отново нищо.
— Добре, съмнявам, че е живяла тук — каза той. — Няма вода, банята не е в ред…
Милиган се огледа.
— Чудя ли дали изобщо къщата е собственост на Бъркшър. Изглежда изоставена. Може да я е използвала като скривалище.
— А това повдига въпроса от кого се е криела. И защо човек, който се крие, ще си купува апартамент за милиони долари и скъп автомобил, ще работи в училище и ще се грижи за болните в хоспис? Всичко това те излага пред погледите на много хора.
— Жена ми е учителка. Тя обожава да работи с деца, но ако имаше милиони в банката, най-вероятно щеше да се захване с нещо друго.
— На кой клас преподава?
— На осми. Точно на тази възраст, когато хлапетата се превръщат от невинни сладки дечица в неуправляеми тийнейджъри и попадат в плен на емоционалните драми и бушуващите хормони. Има дни, в които тя се прибира у дома изцедена.
— Според мен заплащането на учителите е недостатъчно — каза Декър.
Видяха дървени стъпала, които водеха към влажната изба отдолу. Подът там беше пръстен. Милиган извади фенерче и освети помещението.
Зад огромните паяжини имаше дъски, поставени върху бетонни блокчета така, че да образуват стелажи. Върху тях бяха наредени кашони, които започваха да гният. Декър отвори всичките, а Милиган освети съдържанието име фенерчето си.
— Боклуци — обяви Милиган, след като огледа старите лампи, прокъсаните списания и нащърбените чинии и чаши. — Обзалагам се, че всичко това е принадлежало на предишните собственици на имота.