Декър кимна разсеяно. Огледа тясното помещение и с помощта на фенерчето надзърна във всеки ъгъл.
— Обзалагам се, че тя никога не е слизала тук — каза Милиган.
— Напротив.
— Откъде разбра?
— Погледни стъпалата, които водят до тук.
Милиган го послуша и видя, че част от изгнилите дъски са подменени с нови.
— Пантите на вратата също са нови.
Декър взе фенерчето и го насочи към купчината боклуци в далечния ъгъл. Милиган пристъпи по-близо и заяви:
— Отпечатъци. От малки стъпала. Очевидно женски.
— Бъркшър.
— Много си наблюдателен, Декър — каза Милиган.
Декър сякаш не го чу. Облегна се на каменната стена на избата и я освети с фенерчето. Лъчът му пробяга по зидарията и грубо одяланите греди на тавана.
— Защо ли е слизала тук? — попита Милиган.
— За да скрие нещо. Трябва само да открием къде точно.
Милиган хвърли поглед към вратата.
— Чакай малко. Ако хондата е в гаража, как Бъркшър е идвала до тук? И как е отивала в града?
— Вдясно от пътя, който води до тук, има малка поляна. Със следи от гуми. Предполагам, че Бъркшър е идвала с мерцедеса, оставяла го е там и е вървяла пеша до тук. Вероятно не го е правила често, а само когато е имала часове. Това би обяснило малкото километри, които с навъртяла с мерцедеса. На връщане е оставяла хондата тук и си е тръгвала с мерцедеса.
— Но защо си е правила този труд?
— Учител по заместване с кола за сто бона? Това несъмнено би предизвикало коментарите на останалите учители, на административния персонал, на учениците… А не мисля, че Бъркшър е искала да привлича внимание. Затова е криела мерцедеса.
Милиган кимна.
— Предполагам, че си прав. Но въпреки всичко си е купила скъпия апартамент и колата.
— Това показва, че е обичала лукса. А може да се е наслаждавала на двойствения си живот. Може това да я е изпълвало с адреналин.
Декър продължаваше да се оглежда. Насочи вниманието си към отпечатъците в пръстта. А после вдигна глава към новите дъски на импровизирания стелаж. И към новите панти на вратата.
Миг по-късно се отблъсна от стената и хукна към стълбите.
— Декър! — извика Милиган и се втурна след него.
Когато Милиган стигна вратата на избата, Декър вече бе изчезнал по коридора. Милиган го откри в банята.
— Какво има? — попита Милиган.
— Защо ти е тоалетна хартия, ако тоалетната не работи?
Декър се пресегна и откачи рулото от поставката. Сложи го на мивката и го огледа. Тръбичката, която минаваше през рулото, бе съвсем стандартна, с пружина, която да държи двата края опрени в поставката, монтирана на стената.
Декър раздели двата края и в дланта му изпаднаха ключове за кола.
— Хондата — каза той. После надзърна в тръбичката. — Има и още нещо.
Бръкна в кухината и извади флашка.
— По дяволите, Декър, май удари джакпота!
— Да намерим компютър и да проверим.
— Звучи добре.
Излязоха навън. Декър извади ключовете за хондата и каза:
— Ще докарам колата. Не открихме нищо в апартамента ѝ, да се надяваме, че в колата ще намерим нещо, което да ни помогне. — Вдигна флашката и добави: — А това може да отговори на всичките ни въпроси.
Двамата се разделиха и Милиган се качи в служебния си автомобил.
Декър се настани зад волана на хондата. От пръв поглед беше преценил, че колата е на повече от петнайсет години. Отвори жабката и откри сервизната книжка, която потвърди, че е познал — беше на седемнайсет години.
Милиган потегли пръв по черния път, който водеше към асфалтираното шосе. Високите дървета, които растяха нагъсто от двете страни на пътя, и сивите облаци създаваха мрачна атмосфера.
Когато Декър погледна напред, Милиган вече бе излязъл на асфалта и натиснал газта. Декър потегли по черния път.
— По дяволите!
Колата се тресеше.
Декър спря, излезе и видя, че предната гума е спукана. Погледна отново към пътя. Милиган не се виждаше. Извади телефона си, за да се свърже с него и да му каже какво се е случило.
Не успя, защото в района нямаше покритие.
— Мамка му!
Декър отвори багажника. Надяваше се, че Милиган ще забележи най-после, че хондата не го следва, и ще се върне.
Извади крика, кръстатия ключ и резервната гума.
Видя дупката от куршума едва когато коленичи до предната гума. Посегна към пистолета си, но ударът го изпревари. Декър полетя напред, удари лицето си в бронята и се просна странично на земята.
19
— Трябва да се откажеш от навика да се събуждаш в болнични легла.