Выбрать главу

Когато бирите им пристигнаха, отпиха големи глътки.

— Няма ли да си поръчаш салата? — попита Декър.

— В бургера има домати и маруля. Какво мислиш за Амая?

Той сви рамене.

— Ако онзи с костюма наистина работи на строежа, можем да го открием и проверим.

— Чудя се какво ли иска от Томас.

— Може да става въпрос за много неща.

— Ще им помогнем, нали?

— Мисля, че отговорът е очевиден. Но не бива да позволим това да ни отклони от основната ни работа, Алекс.

— Знам, знам. Мога да проверя Амая в системата. Но няма да правя нищо рисковано — добави бързо тя. Отпи от бирата и остави бутилката върху картонената подложка. — Какво според теб е имало на онази флашка?

— Отговорите на куп въпроси около Ан Бъркшър, с които, уви, не разполагаме — отвърна мрачно той.

— Да се надяваме, че ще ги открием по друг начин.

Декър не изглеждаше окуражен от думите ѝ.

Когато храната им пристигна, започнаха да се хранят мълчаливо. След като изяде и последния си пържен картоф, тя въздъхна и отбеляза:

— Ще трябва да тренирам цяла седмица във фитнеса, за да изгоря тези калории.

Декър я погледна.

— Ан Бъркшър е имала акции и облигации на стойност над двайсет милиона долара — заяви той. — Тод провери.

— По дяволите! — възкликна тя, докато облизваше солта от пръстите си.

— Финансовите сделки имат една особеност — изискват валидни лични данни и номер на социалната осигуровка. Явно Бъркшър е издържала проверката, защото брокерската фирма ѝ е открила сметка.

— Срещала ли се е с някого там?

— Тод провери и това. Поради размера на инвестиционния ѝ портфейл тя е имала персонален финансов съветник, но той казва, че двамата са се срещали само веднъж. Офисът на компанията, с който се е свързала първоначално, се намира на Западното крайбрежие. Лихвите и дивидентите са били превеждани директно в разплащателната ѝ сметка. Така е плащала сметките си. За апартамента и колата е платила в брой, затова месечните ѝ разходи не са били големи. Приходите от инвестициите са покривали всичките ѝ плащания и дори е оставала значителна сума.

— Добре си е живяла — отбеляза унило Джеймисън. — Както вече ти казах, погледна ли банковата си сметка в края на месеца, виждам само нули. Нямам представа къде отиват парите ми.

— Но знаем къде са отишли парите на Бъркшър. Започнала е да купува акции преди осем години, като първоначалната ѝ инвестиция е била от порядъка на десет милиона долара. С течение на времето е успяла да удвои парите си въпреки разходите, които е направила за апартамента и колата. Тод е убеден, че това е възможно, тъй като през последните седем-осем години фондовият пазар е във възход. Очевидно е вложила парите си в компании като „Амазон“, „Епъл“ и „Гугъл“, а неотдавна е инвестирала и във „Фейсбук“. Акциите им скочиха многократно през въпросния период.

— Извадила е късмет — каза Джеймисън.

— Не чак толкова голям, след като е мъртва. Работата е там, че първоначалната инвестиция, която е направила, е доста крупна сума. Знам, че има законови разпоредби в това отношение. Ако някой влезе в банката с десет милиона и поиска да си открие сметка, ще трябва да отговори на куп въпроси за произхода на парите.

— Имаш предвид законите срещу прането на пари?

Декър кимна.

— Явно Бъркшър е издържала проверката, на която са я подложили в инвестиционната компания. Поне според Тод. Документацията изглежда в ред. Но когато е проверил данните назад във времето — стария ѝ адрес например, — открил несъответствия.

— Нима брокерската компания не ги е забелязала?

— Не мисля, че проверката им е била толкова задълбочена, както на ФБР. Нали не очакваш да положат твърде много усилия да прогонят човек, който иска да инвестира десет милиона?

— Прав си. Какво обяснение им е дала Бъркшър за произхода на парите?

— Спестявания, инвестиции, малко наследство.

— Ясно.

— Преди четири години е купила апартамента в Рестън, а колата — година по-късно. Преди това е живяла в Атланта, а още по-рано — в Сиатъл. Така поне смятаме. Но не можем да открием никаква информация за нея, която да е отпреди повече от десет години. Абсолютно никаква. Сякаш изобщо не е съществувала. В автобиографията си посочва, че е завършила университет. Явно дипломата ѝ е издържала на проверките в онова училище.

Донесоха им сметката и Декър я плати въпреки предложението на Джеймисън да си я поделят.

— Тази вечер наруши диетата си заради мен — каза той. — Позволи ми да си платя за удоволствието.

Тя се усмихна, но усмивката ѝ помръкна, когато видя кой се приближава към масата им.