— Разбирам логиката ти. Наистина.
— Но нищо повече?
— Заповедите са си заповеди. Не ти ли се е налагало да изпълняваш заповеди?
— Не — отвърна рязко Декър. — Не и ако противоречат на моите инстинкти или принципи.
— В такъв случай не мисля, че те очаква дълга и щастлива кариера в държавната администрация.
— Ще го приема като положително качество.
— Винаги ли си толкова безцеремонен?
— Върша си работата, пък каквото ще да става.
— Да разбирам ли, че не си от хората, които обичат да си прикриват задника?
— Задникът ми е прекалено голям за тази работа — отвърна Декър.
— Просто искаш да се добереш до истината?
— Да. А ти?
— Вече те уверих в това.
— И какъв напредък постигнахте?
Тя изглеждаше изненадана от въпроса.
— Разследването още не е приключило.
— Разбира се, че не. В противен случай нямаше да те питам.
— Имах предвид, че нямам право да го обсъждам с теб.
— Добре, тогава аз ще го обсъдя от моята гледна точка. Бъркшър има тайно минало. Минало, в което е спечелила огромна сума пари. Купила си е луксозен апартамент и мерцедес, но е отивала на работа със стара хонда. Използвала е порутената къща в изоставена ферма, за да сменя колите. А може би и за други цели.
— Интересно.
— Миналото на Бъркшър, или която е била тя в действителност, е обвито в мистерия. Що се отнася до Дабни, там разполагаме със запис, на който се вижда как една жена му помага да опразни банковия си сейф, след като е изпратил ключ на дъщеря си. Предполагаме, че тя е трябвало да го отвори след смъртта му и съдържанието му да отговори на много въпроси. Според теб Дабни е продавал секретна информация, за да изплати дълговете си от хазарт. Следователно тук също имаме мистерия. Преди няколко дни тези две мистерии се срещнаха в центъра на Вашингтон и резултатът от тяхната среща е два трупа. Въпросът е защо?
— Кратко и ясно обобщение.
— Обобщенията са за глупаците. Всеки може да обобщава.
— Използва израза „според теб“.
— Да.
— Не съм си го измислила, това е самата истина.
— Разполагам само с твоята дума. А тя не е достатъчна.
Браун включи на скорост и потегли.
— Винаги ли си толкова благоразположен към колегите от други федерални агенции?
— Въпросът ти звучи иронично, тъй като самата ти не си никак благоразположена към нас.
— Виж какво, ти ми даде ценна информация. Как мога да ти върна услугата?
— Като не ни пречиш да разследваме случая.
Тя продължи да шофира, а след малко зави първо в една пряка, после в друга.
— И как си го представяш? — попита тя.
— Като продължим да работим, за да стигнем до истината.
— Имаш предвид съвместно разследване?
— Наречи го както искаш.
— Ще трябва да помисля и да го обсъдя с шефовете.
— Чудесно. Можеш да ми отговориш утре сутринта.
— Нямаш право да ми даваш заповеди.
— Виждам, че наистина знаеш къде живея — отбеляза Декър, когато Браун спря на паркинга пред лома му. — Не мога да кажа, че ми е приятно.
— Дръж приятелите си близо, а враговете — още по-близо.
— Мисля, че не съм ти нито едното, нито другото. Засега.
— Харесва ли ти кварталът? Все още е опасен.
— Но се развива…
Браун бе извадила пистолет и бе угасила двигателя. Едва тогава Декър забеляза онова, което тя бе видяла преди него. Двама мъже пъхаха друг в багажника на автомобил.
Браун изскочи от колата и хукна към тях още преди Декър да отвори своята врата.
— Федерален агент! Горе ръцете! — извика тя с насочен пистолет.
Единият мъж се скри зад колата, а другият извади оръжие. Преди той да се обърне и да стреля, Браун го повали с два изстрела. В следващия миг тя се просна на земята, притисната към асфалта от непоносима тежест.
— Какво, по дя… — извика тя.
Над главата ѝ профуча автоматен откос.
Мъжът, скрил се зад колата, бе открил огън с калашников.
Декър, който бе съборил Браун веднага щом бе зърнал автомата, се претърколи по корем, прицели се и изстреля няколко куршума под колата. Чу се вик, който му подсказа, че поне един от куршумите е попаднал в глезена или стъпалото на стрелеца.
Онзи падна до колата, сграбчи крака си и продължи да крещи от болка. Декър изпразни целия пълнител в тясното пространство между колата и асфалта.
Виковете спряха.
Двамата с Браун скочиха на крака. Втурнаха се към колата на стрелците и видяха, че мъжът с автомата не помръдва. Навсякъде около него имаше кръв, а калашникът лежеше до ръката му. Декър коленичи до него.