Браун посочи входната рана в слепоочието му.
— Първо го свали с изстрел в крака, а после го уби с куршум в главата. Отлична стрелба — заяви хладнокръвно тя.
— Не чак толкова. Просто стрелях с надеждата да го улуча — отвърна пребледнелият Декър.
— Е, по-добре ти да извадиш късмет и да го гръмнеш, отколкото той тебе.
Декър се изправи и отиде до багажника на колата, където вързаният Томас Амая се опитваше да се освободи. Устата му бе запушена с парцал. Декър го развърза и му помогна да излезе от багажника.
Отначало Амая, който дишаше тежко, се олюля на краката си, но бързо последва съветите на Декър и седна на асфалта.
Декър изведнъж се сети нещо и попита:
— Дани! Къде е Дани?
— Той е у приятел — промълви Амая. — Той е… добре.
— Кой е Дани? — попита Браун.
— Единайсетгодишният му син.
Браун кимна и каза:
— Искаш ли да повикаш ченгетата?
Декър извади телефона си и първо позвъни на Богарт. Разказа му набързо за нападението.
— Можеш ли да звъннеш на местното полицейско управление?
— Веднага. Ще се видим след трийсет минути. Сигурен ли си, че си добре?
— Добре сме.
— Джеймисън ли е с теб?
— Не. Агент Браун.
— Окей — отвърна очевидно озадаченият Богарт. — Ще ми обясниш по-късно.
Декър затвори и погледна Браун.
— Благодаря за помощта.
— Господи, Декър, та ти ми спаси живота! Изобщо не видях автомата. Ако не ме беше съборил на земята, сега щях да пътувам към моргата.
Декър се обърна към Амая:
— Полицията ще пристигне скоро. Налага се да им разкажеш какво става.
Амая дори не погледна към него. Ядосан, Декър каза на Браун:
— Не проявява особено желание да ни сътрудничи. Явно ми е писано да попадам все на хора като него.
Преди Браун да успее да отговори, Джеймисън, която се бе върнала пеша от ресторанта, зави към паркинга. Когато видя какво се е случило, хукна към Декър и попита:
— Какво, по дяволите, става тук?
— Обикновен ден в квартала — отвърна той и пребледня още повече.
После рязко се обърна и тръгна към сградата.
— Чакай малко, къде отиваш? — извика след него Браун.
Той ѝ отговори през рамо:
— Да повърна един чийзбургер.
22
Амая отказа да разговаря с полицията.
— No entiendo, no entiendo — повтаряше непрекъснато той.
А когато ченгетата повикаха свой колега, който говореше испански, Амая просто млъкна.
Двамата мъртви стрелци нямаха документи за самоличност, но един от полицаите разпозна онзи с автомата.
— Наемник — обяви той. — Предлага услугите си на различни банди. Не мисля, че ще открием нещо по тази линия. Тези типове искат да им се плаща в брой и никога не се срещат лице в лице с клиента. Обикновено е достатъчно едно телефонно обаждане с името на мишената. Плюс пачка банкноти или плик с дрога, когато поръчката е изпълнена.
Богарт бе пристигнал и разговаряше с местните ченгета. Декър и Браун вече бяха дали показания.
Богарт пристъпи към служителката на АВР и каза:
— Присъствието ви тук ме изненадва.
— А мен още повече — отвърна тя.
— От Агенцията ще ви изпратят ли в административен отпуск след този инцидент? — попита Богарт.
— Едва ли. Обикновено не процедираме по този начин. Освен това случилото се не подлежи на никакво съмнение. Разследването ще потвърди законността на действията ни — отвърна тя и погледна Декър. — Какво ще стане с него? Той изстреля цял пълнител. Началството няма ли да го прати зад някое бюро?
— Ако беше агент, най-вероятно да. Декър обаче е следовател от отдел „Убийства“ в полицията на Бърлингтън, Охайо, който е командирован при нас. Има право да извършва арести. Така че… ще видим.
— Чудесно. Така работи добрата стара бюрокрация.
— Разбрах, че сте искали да обсъдите нещо с Декър. Ще го споделите ли и с мен?
Браун погледна към Декър, който приближаваше към тях.
— Не знам какво е имал предвид.
— Обсъждахме възможността да създадем съвместен екип, който да стигне до истината — каза Декър.
— Аз обаче не дадох съгласието си — отвърна Браун. — Нещо повече, не изключих възможността да се стигне до обаждане, в резултат на което случаят да ви бъде отнет.
Богарт повдигна вежди и погледна Декър.
— Явно не сме постигнали кой знае какъв напредък.
— Но ще обмисля възможността да работим заедно, агент Богарт — продължи Браун. — Тази вечер Декър спаси живота ми. Не обичам да оставам длъжна.
С тези думи тя им обърна гръб, качи се в колата си и потегли.
Джеймисън, която стоеше встрани, измина с две бързи крачки разстоянието, което ги разделяше, и се нахвърли върху Декър:
— За какво беше всичко това?
Той отстъпи крачка назад.
— Кое?
— Защо тя се появи, докато вечеряхме, и поиска да говори с теб? Явно те е следила.
— Знам.
— Какво ти каза? — попита Богарт.
— Интересуваше се дали продължавам да работя по случая „Бъркшър“.
— И ти какво ѝ каза?
— Нищо, което да се приеме за категоричен отговор.
— В такъв случай може просто да е опипвала почвата.
— Тя обича да борави с колкото се може повече информация — изрече бавно Декър. — Не мога да я виня за това.
Джеймисън го изгледа учудено.
— Само това ли ще кажеш? Ако аз ти бях извъртяла подобен номер, щеше да ми откъснеш главата! С какво Браун е заслужила специално отношение?
Декър понечи да ѝ отговори, но размисли и каза:
— Трябва да открием Дани.
Изражението на Джеймисън омекна.
— Прав си. — Тя издиша продължително и враждебността ѝ като че ли се стопи. — Томас каза ли ти къде е?
— У негов приятел.
— Ще го попитам за адреса. После ще отида да доведа Дани.
След като тя се отдалечи. Богарт каза тихо:
— Не можем да разследваме случая. Това е проблем на местната полиция.
Декър погледна към Джеймисън, която влизаше в сградата.
— Но също така и на Алекс — каза той, помълча и въздъхна: — Което означава, че е и мой проблем.
Богарт го изгледа, очевидно изненадан от думите му.
— Започнал си да омекваш.
Декър пъхна ръце в джобовете си и не му отговори.
— Каква според теб е причината за всичко това? Първото, което ми идва наум, са наркотиците. Направо ми мирише на дрога.
— Нищо чудно Амая да не иска да говори, защото е затънал до гуша.
— Подозираш, че е дилър? — попита Богарт.
— Предполагам, че е брънка от верига за доставка. Познавам този свят по-добре от този, в който живея сега. Света на дилърите и уличните отрепки, а не света на министри, които притискат директори на федерални агенции. Това сякаш е друга планета.
— Не се притеснявай. Цялата ми кариера е преминала в този свят и понякога аз също не откривам логика. — Богарт замълча и след малко попита: — Смяташ ли, че Амая е сгафил нещо? Например да е отклонявал част от стоката за собствени нужди.
— Тези типове очевидно не бяха дошли, за да му платят бонус за добре свършена работа.
— Ченгетата едва ли ще направят нещо, ако откаже да им сътрудничи.
— В такъв случай трябва да го накараме да им сътрудничи.
— Има ли начин да го накараш?
— Достатъчно е да чуе едно име — отвърна Декър.
— Имаш предвид на сина му? Дани? — попита Богарт.
— Ако искат да навредят на Томас, момчето ще е следващата им мишена.
— Да помоля ли ченгетата да му осигурят охрана?
— Ние живеем в същата сграда. Ще го държим под око.
— Виж какво, не искам ти и Джеймисън да загинете заради тази история…
— Не си търся смъртта, но това е част от задълженията ни.
— Имаш предвид носенето на значката?
— Не, очевидно е част от задълженията на домоуправителя.