С тези думи тя им обърна гръб, качи се в колата си и потегли.
Джеймисън, която стоеше встрани, измина с две бързи крачки разстоянието, което ги разделяше, и се нахвърли върху Декър:
— За какво беше всичко това?
Той отстъпи крачка назад.
— Кое?
— Защо тя се появи, докато вечеряхме, и поиска да говори с теб? Явно те е следила.
— Знам.
— Какво ти каза? — попита Богарт.
— Интересуваше се дали продължавам да работя по случая „Бъркшър“.
— И ти какво ѝ каза?
— Нищо, което да се приеме за категоричен отговор.
— В такъв случай може просто да е опипвала почвата.
— Тя обича да борави с колкото се може повече информация — изрече бавно Декър. — Не мога да я виня за това.
Джеймисън го изгледа учудено.
— Само това ли ще кажеш? Ако аз ти бях извъртяла подобен номер, щеше да ми откъснеш главата! С какво Браун е заслужила специално отношение?
Декър понечи да ѝ отговори, но размисли и каза:
— Трябва да открием Дани.
Изражението на Джеймисън омекна.
— Прав си. — Тя издиша продължително и враждебността ѝ като че ли се стопи. — Томас каза ли ти къде е?
— У негов приятел.
— Ще го попитам за адреса. После ще отида да доведа Дани.
След като тя се отдалечи. Богарт каза тихо:
— Не можем да разследваме случая. Това е проблем на местната полиция.
Декър погледна към Джеймисън, която влизаше в сградата.
— Но също така и на Алекс — каза той, помълча и въздъхна: — Което означава, че е и мой проблем.
Богарт го изгледа, очевидно изненадан от думите му.
— Започнал си да омекваш.
Декър пъхна ръце в джобовете си и не му отговори.
— Каква според теб е причината за всичко това? Първото, което ми идва наум, са наркотиците. Направо ми мирише на дрога.
— Нищо чудно Амая да не иска да говори, защото е затънал до гуша.
— Подозираш, че е дилър? — попита Богарт.
— Предполагам, че е брънка от верига за доставка. Познавам този свят по-добре от този, в който живея сега. Света на дилърите и уличните отрепки, а не света на министри, които притискат директори на федерални агенции. Това сякаш е друга планета.
— Не се притеснявай. Цялата ми кариера е преминала в този свят и понякога аз също не откривам логика. — Богарт замълча и след малко попита: — Смяташ ли, че Амая е сгафил нещо? Например да е отклонявал част от стоката за собствени нужди.
— Тези типове очевидно не бяха дошли, за да му платят бонус за добре свършена работа.
— Ченгетата едва ли ще направят нещо, ако откаже да им сътрудничи.
— В такъв случай трябва да го накараме да им сътрудничи.
— Има ли начин да го накараш?
— Достатъчно е да чуе едно име — отвърна Декър.
— Имаш предвид на сина му? Дани? — попита Богарт.
— Ако искат да навредят на Томас, момчето ще е следващата им мишена.
— Да помоля ли ченгетата да му осигурят охрана?
— Ние живеем в същата сграда. Ще го държим под око.
— Виж какво, не искам ти и Джеймисън да загинете заради тази история…
— Не си търся смъртта, но това е част от задълженията ни.
— Имаш предвид носенето на значката?
— Не, очевидно е част от задълженията на домоуправителя.
В крайна сметка Декър и Джеймисън отидоха заедно да приберат Дани. Момчето пребледня, като ги видя на прага, и те побързаха да го уверят, че баща му е добре. И тъй като колата на Джеймисън беше двуместна, Дани трябваше да седне в скута на Декър, а предпазният колан да опаше и двамата. Слава богу, разстоянието не беше голямо.
— Върнаха се, а? — попита разтревожено Дани. — Онези типове, нали?
— В интерес на истината, появиха се други двама, но подозираме, че са свързани с първите.
— Какво ще правим? — попита отчаяно момчето.
— Баща ти трябва да разговаря с полицаите — каза Джеймисън. — В противен случай те няма да могат да му помогнат.
— Опитах се да го убедя, но той отказа. Само повтаряше, че не бива да се притеснявам. Но аз не мога да правя нищо друго, освен да се притеснявам.
— В такъв случай ще трябва да бъдем много убедителни — обади се Декър.
Когато пристигнаха пред жилищния блок, установиха, че телата вече са отнесени за аутопсия, но криминалистите продължаваха с огледа на местопрестъплението. Декър и Джеймисън съпроводиха Дани до апартамента. Баща му седеше на канапето, притиснал найлонов плик с лед към лицето си. В другата си ръка държеше кутийка бира.
Дани се втурна към него и го прегърна. Двамата заговориха тихо. През цялото време Томас не откъсваше тревожния си поглед от Декър и Джеймисън.