Декър извърна поглед.
— Когато се прибирах у дома след работа, тя винаги ме чакаше на стъпалата пред къщата. Криеше едната си ръка зад гърба си. Когато ме видеше, я протягаше към мен и ми поднасяше близалка. Винаги ме чакаше да се прибера вкъщи.
— Защо смяташе, че си го забравил? — попита Джеймисън, очевидно заинтригувана от тази история.
Той отпи глътка вода, преди да отговори.
— Може би защото се интересувам прекалено много от въпроса защо хората се убиват един друг. Мозъкът ми не разполага с достатъчно място за лична информация.
Джеймисън се пресегна и улови ръката му.
— Това означава, че частица от онзи човек, който си бил някога, се завръща отново.
— Не мисля, че това е възможно.
— Не бъди толкова сигурен. — След кратка пауза тя добави: — Тод ми разказа за хосписа.
— Разказа ли ти как се изложих?
— Не, разказа ми как си се върнал при Дороти Витърс и си оправил възглавницата ѝ. И си се извинил.
— Не знаех, че е видял или чул това.
— Е, видял го е, чул го е.
— За нея беше без значение. И бездруго беше заспала.
— За теб е от значение, Декър.
— Вчера звъннах в хосписа. Дороти Витърс е починала час след като сме си тръгнали.
Джеймисън отдръпна ръката си.
— Предполагам, че е било въпрос на време.
— Работата е там, че когато влязох за пръв път, я видях в морскосиньо. А когато си тръгвах… — Декър замълча.
— Какво? — подкани го Джеймисън.
— Когато си тръгвах, цветът започна да се променя в електриковосиньо, което неизменно свързвам със смъртта. И час по-късно тя наистина е умряла.
— Била е към края си, Декър. Ти си го разбрал и съзнанието ти е реагирало по съответния начин. Това не означава, че можеш да предсказваш смъртта.
— Знам. Но въпреки това е… стряскащо.
— Разбирам — отвърна Джеймисън, изпълнена със съчувствие.
Той я погледна.
— Знам, че не съм… нормален, Алекс.
— Всеки си има своите странности — отвърна тя.
— Така е, но при мен са повече от обикновено.
— Тъкмо това те прави толкова добър в работата ти.
Помълчаха няколко минути, преди Декър да каже:
— Понякога си спомням човека, който бях. И осъзнавам, че не съм в състояние отново да се превърна в него. Разбирам го много добре. — Той стана от мястото си, без да изчака коментара ѝ. — Ще взема душ и ще се преоблека — каза.
Джеймисън го погледна.
— Добре. И аз ще направя същото.
— Вирджиния Коул свърза ли се с теб? Съобщи ли ти името на учителката, която е поддържала приятелски отношения с Бъркшър?
— Още не. Днес ще ѝ звънна да я подсетя.
— Положихме доста усилия да научим нещо повече за Бъркшър, но си оставаме с празни ръце. Затова да се върнем на Уолтър Дабни. Трябва да разберем къде е пътувал.
— Смяташ ли, че е важно?
— Отишъл е някъде и се е върнал променен. Бих искал да знам защо.
Когато домашната помощница заведе Декър и Джеймисън в кухнята, завариха Ели Дабни да седи край масата и да се взира през прозореца.
— Децата ви още ли са тук? — попита Декър.
— Да, уреждат подробностите около погребението. Аз не съм в състояние да…
— Дъщеря ви, която е във Франция, пристигна ли? — попита Джеймисън.
— Натали кацна вчера, но не излезе със сестрите си. Спи на горния етаж. Заради часовата разлика. И…
Гласът ѝ потрепери и заглъхна.
— Добре — каза Декър и седна срещу нея.
Ели Дабни се беше състарила с двайсет години. Лицето ѝ беше увиснало, косата ѝ бе рошава, а стройното ѝ атлетично тяло изглеждаше отпуснато и уморено. Декър се зачуди дали е вземала лекарства срещу депресия.
Джеймисън седна до нея.
— Знам колко ви е трудно — започна тя.
— Нима? — отвърна Ели. — Да не би да имате съпруг, който е застрелял някого, преди да се самоубие?
— Не, но просто исках…
— Разбирам какво се опитвате да направите. Съжалявам. Не мога… — каза тя и поклати глава.
— Някой отбиват ли се е да ви види? — попита Декър.
— Кой например?
— Други федерални агенти?
Ели Дабни отново поклати глава.
— Не. Да не би да очаквате да дойдат?
— Възможно е — отвърна Декър и се приведе над масата. — Знаехте ли, че съпругът ви има огромни дългове от хазарт?
— Дългове от хазарт? — намръщи се Ели. — Та той не можеше да различи маса за крапс от рулетка!
— Откъде сте толкова сигурна?
— Да не би някой да ви е казал, че е бил комарджия? Някой негов колега ли?
— Не, не е колега.
— Кой тогава?
— Нямам право да разкривам източника на информацията. Да разбирам ли, че отхвърляте подобна възможност?