— Уолтър никога не си е купувал дори лотариен билет. Намираше всички тези неща за голяма глупост. Казваше, че все едно хвърляш парите си на вятъра.
— Да сте проверявали наскоро банковата си сметка? Да сте установили липса на пари от нея? Или ползвате финансов съветник?
— Точно така. Човекът ми позвъни вчера, за да провери имам ли нужда от нещо. И макар да не обсъждахме финансови въпроси, двамата с него се познаваме достатъчно отдавна, за да съм сигурна, че ако имаше някакъв проблем със сметките, веднага щеше да ме уведоми.
Декър погледна Джеймисън.
— Добре, радвам се да го чуя.
— От къде на къде някой е решил, че Уолт е бил комарджия?
— Възможно е съпругът ви да е имал нужда от пари.
— Защо? Огледайте се хубаво! На бедни ли ви приличаме?
Декър понечи да отвърне нещо, но Джеймисън го дръпна за ръката и каза:
— Абсолютно права сте. Благодарим ви. Време е да си тръгваме.
Докато крачеха към входната врата, Декър вдигна поглед към стълбите и видя на горната площадка млада жена с дълга тениска. Лицето ѝ бе зачервено, най-вероятно от плач. Беше боса, пристъпваше от крак на крак и се взираше в Декър с отчаяно изражение.
Той се втурна нагоре по стълбите и успя да улови жената, преди тя да припадне. Вдигна я на ръце.
— Това трябва да е Натали — каза Джеймисън, щом дотича до тях. — Онази врата е отворена. Може би това е стаята ѝ. Добре ли е?
— Пияна е — отвърна Декър, който бе надушил алкохолния ѝ дъх.
Джеймисън отвори вратата по-широко, а той внесе Натали в стаята и я остави внимателно върху неоправеното легло. Огледа се и видя куфар до стената. Разгледа етикета, залепен от авиокомпанията.
— Летище „Шарл дьо Гол“. Добре, това потвърждава, че си имаме работа с Натали, която живее във Франция.
Декър хвърли поглед към жената, която лежеше на леглото. Едва сега забеляза, че на десния ѝ крак липсват два пръста.
— Сигурен ли си, че е добре? — попита Джеймисън.
— Засега да, докато не я връхлети махмурлукът.
Обърнаха се и видяха Ели Дабни на прага.
— Аз ще се погрижа за нея — подкани ги да излязат от стаята и затвори вратата след тях. — Случилото се съсипа семейството ни — извини тя дъщеря си.
— Предполагам — отвърна Декър.
Когато излязоха навън, Джеймисън каза:
— А може би всезнаещата и всемогъща госпожица Харпър Браун ни е излъгала. Може би Уолтър Дабни не е имал никакви проблеми с хазарта.
Декър отиде до колата ѝ, застана до нея и се загледа в къщата, макар почти да не я виждаше.
— Какво има? — попита тя.
Той не отговори, защото разговорите с Браун нахлуха в главата му с бясна скорост. Превъртя ги реплика по реплика, дума по дума. После се обърна към Джеймисън и каза:
— Браун твърди, че Дабни е продавал секретна информация.
— Точно така. И с парите е покривал дългове от хазарт.
— Тя обаче не каза, че дълговете са били негови.
24
Харпър Браун седна срещу Декър в кафенето, в което Уолтър Дабни се бе отбил, преди да застреля Бъркшър. Беше облечена в черен костюм и светлосиня блуза. Леката издутина на кръста ѝ подсказваше, че е въоръжена.
Декър бе облякъл избелели джинси, трикотажна риза и мушамено яке.
Браун огледа дрехите му и отбеляза:
— Явно в твоя случай Бюрото е отменило изискванията за служебно облекло.
— Богарт не ти ли каза, че не съм истински агент?
— Телефонното ти обаждане ме заинтригува — продължи тя.
— Надявам се да получа отговори. Чии са дълговете от хазарт?
— Вече ти казах, още не съм решила дали да участвате в разследването, затова не мога да отговоря на въпроса ти.
— А както аз вече ти казах, не мисля, че разполагаш с правомощията да вземаш подобни решения.
— Не забравяй телефонния разговор, който министърът на отбраната може да проведе.
— Помислих и за това — отвърна Декър. — Няма как да стане. Блъфираш и много добре го знаеш.
Браун се облегна и каза:
— Не можеш ли да ме почерпиш чаша кафе, докато ме обвиняваш в непочтеност?
Декър стана и се върна с чаша черно кафе, която остави пред нея.
— Благодаря — отвърна любезно тя. Отпи глътка и се усмихна. — Силно, горещо, чисто. Не разбирам хората, които слагат какви ли не боклуци в кафето си.
Декър я изгледа изпитателно.
— Напомняш ми за някого, когото срещнах като ченге в Охайо.
— Друго ченге?
— Не, престъпничка. Измамница. Справяше се отлично.
— Ласкаеш ме, Декър.
— Явно не съм се изразил правилно.