— Израснала съм в Алабама в дълбоко религиозно семейство. Родителите ми ме научиха на честност и почтеност.
— В Алабама?
— Да.
— В такъв случай са били почитатели на „Да убиеш присмехулник“.
— Малкото ми име ли те наведе на тази мисъл?
— Харпър Лий, да. — Той се приведе напред. — Не спомена ли снощи, че си ми длъжница? Ако не искаш да платиш дълга си, ще те оставя да си изпиеш кафето и ще си продължа по пътя.
Когато Браун не отговори, Декър се надигна от мястото си.
— Задръж за малко — каза тя най-сетне и му направи знак да седне. Огледа полупразното кафене, докато той сядаше на мястото си. — Това едва ли е най-подходящото място.
— Да се поразходим тогава — предложи Декър и погледна чашата ѝ. — Както виждаш, взех ти кафе в пластмасова чаша. В случай че решиш да споделиш нещо навън.
Лекият бриз разроши косата на Браун, разтвори сакото ѝ и разкри пистолета. Декър го зърна за миг и отбеляза:
— „Берета“. С такова оръжие Дабни застреля Бъркшър.
Браун закопча сакото си и попита:
— От тук ли е тръгнал?
— Много добре знаеш, че от тук. Говорихме за дълговете от хазарт.
— Откъде знаеш, че не са на Уолтър Дабни?
— Защото самата ти не спомена нито веднъж, че са негови. Реших да приема информацията съвсем буквално.
— Всъщност… стремях се думите ми да прозвучат колкото се може по-неопределено.
— Дотук с честността и почтеността. Да разбирам ли, че са на Натали?
Тя го погледна.
— Как стигна до този извод? Срещна ли се вече с нея?
— Може да се каже, макар да не разменихме нито дума, най-вече защото тя се намираше в алкохолен ступор.
— Но какво те наведе на мисълта, че именно тя има проблеми с хазарта?
— Трите ѝ сестри бяха разстроени от ужасните новини за баща им, но никоя от тях не се напи до безсъзнание. Тя живее най-далече, пътувала е най-дълго и е пристигнала последна, което означава, че е имала повече време да се пребори със стреса. На сутринта обаче Натали беше пияна, докато сестрите ѝ уреждаха погребението, а майка им седеше сама на долния етаж. Разбирам, че хората са различни, но въпреки това поведението ѝ ми се струва странно. Сестрите ѝ бяха разгневени от случилото се. Бяха изумени. А у нея не забелязах нито гняв, нито изненада. И макар да бе пияна, в изражението ѝ имаше нещо, което издаваше, че е… гузна.
— Ти можеш да определиш кога някой изглежда гузен?
— Бях полицай в продължение на двайсет години, а това означава, че имам богат опит — отвърна той.
Следващата минута вървяха, без да разменят нито дума. Подминаха будката на охраната и Декър кимна на униформения мъж вътре. Беше същият охранител от онази сутрин, в която Дабни бе застрелял Бъркшър.
От другата страна на улицата работници внасяха строителни материали през отворената врата на сграда, която ремонтираха. На един от прозорците бе залепено разрешителното за извършване на строителни дейности. Във Вашингтон, както и в Ню Йорк, реновирането на стари сгради бе непрекъснат процес. Декър бе ходил в Ню Йорк само веднъж и тогава шофьорът на таксито му бе казал, че в Голямата ябълка има само два сезона — зимен и строителен.
— Не смятаме, че е Натали — каза Браун. — Подозираме съпруга ѝ Корбет.
— Негови ли са дълговете от хазарт?
Тя кимна.
— И са огромни. Очевидно е взел заеми от мафиоти, които сега го притискат. Става въпрос за руската мафия.
— В такъв случай са го заплашили сериозно.
— Нещо повече. Заканили са се, че ако не им се издължи веднага, той, Натали и четиригодишната им дъщеря ще умрат.
— И тя е позвънила на баща си?
— Той е бил последната ѝ надежда. Бил е богат, но не е разполагал с такава сума.
— И затова е започнал да продава секретна информация?
— Така смятаме.
— И сега Натали обвинява себе си?
— Вероятно да.
— Което обаче не обяснява защо Дабни е убил Бъркшър.
— Вярно. Още не сме стигнали дотам.
— И как открихте всичко това?
— По обичайния начин. Задавахме въпроси, следвахме уликите. Получихме информация за Корбет и я проверихме. Насочихме вниманието си към Дабни, след като разбрахме, че е покрил дълговете на зет си. Компанията на Дабни е добре известна в АВР. Всеки негов контакт, който би могъл да застраши националните интереси, е като червен флаг за нас. Събрахме достатъчно информация и я анализирахме.
— Това означава ли, че Натали е знаела какво прави баща ѝ?
— Не сме сигурни. Прослушахме част от телефонните им разговори.
Декър я изгледа с любопитство и тя обясни:
— Натали е използвала някои думи, които са задействали алгоритмите на Агенцията за национална сигурност, в резултат на което разговорите ѝ са били записани и съхранени в базата данни. Впоследствие получихме достъп до нея.