— В такъв случай ще продължиш да търсиш купувача.
— Разбира се. Това ми е работата.
— А ние ще продължим да търсим защо Дабни е убил Бъркшър.
Браун спря и го погледна.
— И ако пътищата ни се пресекат? — попита тя.
— Ще започнем съвместно разследване. Ще се радвам да си сътрудничим.
— Чудесно. Признай си, това ли е най-добрият ти шахматен ход?
— Не. Винаги си запазвам по някой изненадващ.
— Вие можете да продължите вашето разследване, а аз — моето. Как ти звучи?
— И на мен чудесно. Стига да си искрена.
— Ти си умен човек. Ще те оставя сам да намериш отговора — каза Браун и продължи надолу по улицата. — Благодаря за кафето! — извика тя през рамо.
25
— Открихме къде е ходил Дабни по време на онова загадъчно пътуване.
Тод Милиган се взираше в компютърния екран. Компания му нравеха Декър, Джеймисън и Богарт. Четиримата седяха в малка заседателна зала във вашингтонския офис на ФБР на Четвърта улица. Декър тъкмо им беше предал разговора си с Браун.
— Къде? — попита Богарт.
— В Хюстън. Името му изскочи в списъка с пътници на авиокомпаниите. Отишъл е там точно преди пет седмици.
— Какво е правил в Хюстън? — зачуди се Джеймисън.
— Нещо, свързано с продажбата на информация ли? — попита Милиган.
Декър поклати глава.
— Според Браун плащането е извършено преди шест седмици, може би повече. Защо му е на Дабни да предприема това загадъчно пътуване до Хюстън след сделката? След спасяването на дъщеря му.
— Може нещо да се е объркало — предположи Богарт.
— А може причината да се крие в онкологичния център „Андерсън“ в Хюстън — обади се Джеймисън.
Всички я погледнаха.
— Дабни може да е имал здравословни проблеми и да е потърсил експертно мнение. Центърът „Андерсън“ е едно от най-подходящите места за целта.
— Откъде знаеш? — попита Милиган.
— Когато бях журналистка, написах статия за жена, която беше отишла там, след като я диагностицирали с рядко онкологично заболяване. Лекарите в „Андерсън“ бяха успели да я излекуват.
Милиган се усмихна и каза:
— Забравих, че си имала друг живот, преди да постъпиш във ФБР.
— Добра идея, Алекс. Може да се окажеш права — похвали я Богарт.
— Непременно ще проверим — продължи Милиган. — Проблемите, свързани с лекарската тайна, няма да ни спрат. Можем да помолим съпругата му да се свърже с центъра и да провери дали Дабни е бил там.
— Тод, заеми се с това — каза Богарт.
— Ако Дабни е разбрал преди месец, че е неизлечимо болен — обади се Джеймисън, — той си е дал сметка, че няма да доживее да го осъдят. Имам предвид за убийството на Бъркшър.
— Именно — съгласи се Богарт.
— Но това не обяснява защо я е убил — изтъкна Декър.
— Така е, но все пак подреждаме поредното парченце от пъзела. А то може да ни помогне да намерим отговора и на този въпрос. Съдебният лекар ни изпрати резултатите от кръвната картина. Дабни е вземал болкоуспокоителни, което подкрепя предположението, че е бил зле.
Декър се надигна от мястото си.
— Къде отиваш? — попита го Богарт.
— Да се поразходя.
Декър започна разходката си от кафенето. Дабни се бе отбил тук, макар да бе закусил обилно у дома. Седнал бе на маса, от която да наблюдава улицата, после бе излязъл, бе продължил към Хувър Билдинг и там бе застрелял Бъркшър, преди да си пръсне мозъка.
Докато Декър стоеше в заведението, към него се приближи същото момиче, с което бе разговарял по-рано.
— Идвахте тук с онази жена. Още ли разследвате случая?
— Още — отвърна разсеяно Декър.
— Едва ли е важно, но…
Той я погледна.
— Кое?
— Били е на работа днес. Дадох му визитката, която оставихте, но нямам представа дали се е свързал с вас. Ако искате да говорите с него, в момента не е особено зает.
— Искам, разбира се.
Момичето се върна след малко, придружено от висок мъж на средна възраст с дълга прошарена коса, вързана на опашка. Беше облечен с черна риза като своята колежка и избелели джинси. На кръста му бе вързана зелена престилка.
— Здравейте — каза Били, а момичето отиде на касата. — Разбрах, че сте от ФБР. И че искате да ме питате нещо.
— Да. Бихте ли седнали да поговорим?
Били се настани срещу Декър.
— Отдавна ли работите тук?
Мъжът се засмя.
— През две хиляди и осма бях инвестиционен банкер, можете ли да повярвате? Тогава настъпи финансовият Армагедон и изгубих всичко. Останах гол като пушка. Реших да сложа край на кариерата си и никога да не се връщам към банкерството. Работя тук вече четвърта година. Едва свързвам двата края, но се чувствам по-щастлив от всякога.