Добре, петият, последният нападател бе извън играта.
Направо невероятно.
Леко запъхтян, Декър пристъпи напред с насочен пистолет. Завъртя се в опит да засече движение, да открие допълнителна заплаха. В мрака имаше някой. И макар непознатият да се бе нахвърлил срещу похитителите на Декър, той не бе издал самоличността си по никакъв начин.
А това можеше да се окаже проблем.
В следващия миг проблесна лъч светлина. Декър видя една ръка да се хваща за ръба на дупката и оттам да се показва глава.
Беше онзи, когото Декър бе запратил в дупката.
Появи се още една ръка. Тя държеше пистолет, насочен към него.
Невъзможно бе Декър да реагира навреме. Завъртя пистолета си към мъжа, но инстинктивно се приготви да поеме куршума.
И тъкмо тогава върху ръката, с която мъжът се държеше за ръба на дупката, се стовари тежка обувка. Той изкрещя. Същата обувка изрита пистолета от другата му ръка. Мъжът се пусна и отново падна в дупката. Оръжието му издрънча на пода.
Декър видя Амая да стои до изкопа и да диша тежко.
— Благодаря — каза Декър.
Пребледнелият Амая кимна, очевидно прекалено разтърсен от случилото се, за да отговори. Направи крачка встрани, олюля се и седна на земята.
— По дяволите, човече! Защо трябва непрекъснато да се забъркваш в неприятности?
Декър се извърна рязко и впери поглед в посоката, от която дойдоха думите.
Появи се светлина. Лъчът не сочеше към Декър, а към човека, който държеше фенерчето.
Задъханият Мелвин Марс се бе превил леко, но се усмихна и каза:
— Виждаш ли, Декър, понякога молитвите помагат!
29
— Хубаво място — каза Мелвин Марс.
Той беше висок почти метър и деветдесет и тежеше над сто килограма. Тази планина от мускули се извисяваше в кухнята на Джеймисън и Декър и се оглеждаше. Марс беше бивш професионален футболист от Тексас, сигурен участник в драфта на НФЛ, обвинен несправедливо за смъртта на родителите си и осъден на смърт. След като бе прекарал двайсет години в затвора, някой друг бе признал, че е извършил престъплението. Това се бе случило в навечерието на екзекуцията на Марс. Декър и екипът от федерални агенти, с които работеше, се бяха намесили и бяха извадили истината на бял свят. Щатските власти на Тексас и федералното правителство бяха изплатили огромно обезщетение на Марс, което го бе освободило от финансови проблеми до края на дните му.
Джеймисън се усмихна.
— Всичко това е осигурено с твоите пари.
Местната полиция бе пристигнала на строежа и се бе погрижила за бъркотията там.
Мъжът, когото Декър бе прострелял, вече бе мъртъв, а тримата, които бе атакувал Марс, бяха живи, но в безсъзнание. Петият, онзи от дупката, бе идентифициран като Роджър Бейкър, дребен бияч на местна банда. Останалите бяха част от екипа му.
Тялото в изкопа беше на Матео Родригес, счетоводител, за когото разбраха, че е бил информатор на полицията. Целта му била да разкрие машинациите на латиноамерикански наркокартел, заел позиции във Вашингтон.
Все още издирваха Луис Алварес, мъжа с костюма и каската. Оказа се, че той е един от техническите ръководители на сградата, но полицията предполагаше, че е свързан с престъпния свят. Беше изчезнал, но ченгетата се надяваха, че ще го открият.
Дани и баща му бяха отново заедно. Щяха да продължат живота си на ново място, но на Томас Амая щеше да му се наложи да свидетелства на процеса срещу Роджър Бейкър. Властите се надяваха, че Бейкър на свой ред ще издаде останалите по веригата. Джеймисън и Декър бяха уверили двамата Амая, че могат да разчитат на помощта им.
— Ще се обаждам, за да проверявам как сте — обеща Джеймисън на Дани, преди момчето и баща му да бъдат отведени от полицаите. — Не се притеснявай, всичко ще бъде наред.
Ченгетата ги бяха задържали с часове и вече наближаваше шест сутринта. Марс бе откарал у дома Декър, който сега седеше на кухненската маса, все още пребледнял от преживяното.
Марс го изгледа и каза:
— Отървахме се на косъм. В ръкопашен бой мога да се справя с почти всеки противник, но тия типове бяха въоръжени. Добре че Алекс ми каза къде да те открия. Пристигнах от летището десет минути след като ти беше излязъл. Бях взел автомобил под наем и веднага потеглих към строежа. Огледах се и чух някакъв шум от мазето. Когато слязох долу, видях, че положението не е никак розово.