— Спаси ми живота, Мелвин — каза Декър. — Щяха да ме закопаят под бетона, ако не беше ти.
— Връщам ти услугата, човече. Колко пъти си ме спасявал? — Марс погледа Джеймисън и отбеляза: — Добре се грижиш за него, Алекс. Отслабнал е още след последната ни среща.
Джеймисън сякаш не го чу.
— Еймъс, ти обеща да не правиш нищо опасно! Двамата с Мелвин едва не сте загинали!
— Съжалявам. Но там очевидно ставаше нещо.
— В такъв случай трябваше да позвъниш на полицията. Както ми обеща!
— Добре! Ако ти не беше дала адреса на Мелвин, той нямаше да дойде!
— Ей, човече! Не ѝ се сърди. Аз я накарах да ми го даде. Трябваше да се уверя, че си добре.
Декър погледна Джеймисън, която продължаваше да се мръщи.
— Той го направи, защото ти е приятел, Еймъс. Но ти не бива да излагаш на опасност живота на своите приятели.
— Добре, Алекс, разбрах съвсем ясно.
— Наистина ли? До следващия път, когато забравиш какво си казал?
Тримата помълчаха за няколко секунди, след което Декър се обърна към Мелвин и попита:
— Как са нещата в Алабама?
Марс седна на един от столовете край барплота, а Джеймисън му наля кафе. Личеше си, че още е ядосана на Декър.
— Добре. Изпълних намерението си да потренирам футболния отбор на гимназията, след което реших да си взема малко отпуска.
— Там ли ще живееш? — попита напрегнато Джеймисън.
— Търся си място, където да се установя постоянно. Може би някъде тук. — Той погледна Декър и попита: — Какво ще кажеш да живея наблизо?
— Можеш да живееш, където си поискаш, Мелвин — каза Декър. — Можеш да си купиш имение, ако желаеш.
— Прекарах двайсет години в затворническа килия, какво ще правя в някое имение? Най-много да се изгубя в него — отвърна с усмивка Марс.
— Наоколо има доста хубави места — каза Джеймисън. — Районът е интересен. Има какво да се прави.
Марс отпи от кафето си.
— Работите ли по някое разследване?
— Да, може да се каже, че работим върху нещо… когато Еймъс не скита навън и не излага живота си на опасност — каза Джеймисън и отново погледна Декър. — Доста е сложно. Не сме отбелязали почти никакъв напредък.
Марс посочи към Декър.
— Той е специалист по сложните разследвания. Не може ли да разгадае нещо, значи никой няма да може.
— Случаят може да се окаже точно такъв — отвърна Декър, отиде при Марс и седна на стола до него.
— Не искаш ли да ми разкажеш? — попита Марс.
— Чу ли за онзи човек, който застреля жена пред централата на ФБР? — попита Джеймисън.
— Да. Гледах новините на Си Ен Ен преди няколко дни, докато обядвах. А после видях репортаж, докато чаках на летището.
— Е, това е случаят.
— Знаем само част от историята — обясни Декър. — Нямаме представа защо Уолтър Дабни е застрелял Ан Бъркшър.
— Смятаме, че е бил изнудван от някого и принуден да го направи — добави Джеймисън.
— Изнудван? Как?
— Това е поверително, Мелвин — каза Джеймисън.
Той се подсмихна.
— И на кого смятате, че ще кажа? Дори да искам, не знам на кого!
— Очевидно Дабни е откраднал секретна информация, свързана с военни проекти, по които е работил. Продал я е и с парите е помогнал на дъщеря си. Съпругът ѝ натрупал дългове от хазарт, а кредиторите му били доста опасни типове. Руснаци. Трябвало е да избира — или да плати дълговете си, или да се прости с живота си.
— По дяволите, този Дабни е бил между чука и наковалнята!
— Извършил е държавна измяна, Мелвин — напомни му Джеймисън.
— Ставало е въпрос за семейството му, Алекс. Много трудно можеш да обърнеш гръб на семейството си!
— Това е всичко, което знаем — продължи Декър. — Не откриваме никаква връзка между него и Бъркшър. Възможно е дори да няма такава, ако Дабни е бил шантажиран. Това означава, че трябва да научим повече за Бъркшър и така да се опитаме да стигнем до хората, които са искали да я елиминират.
— Богарт и Милиган събират информация за Дабни — прекъсна го Джеймисън.
— А Дабни се е самоубил, нали?
— Да, но е бил неизлечимо болен. Злокачествен мозъчен тумор — продължи Джеймисън. — Оставали са му най-много шест месеца.
Марс се намръщи и поклати глава.
— Боже! Изнудване, дългове от хазарт, мозъчен тумор. Този човек е извадил много лош късмет.
— Гадна история — каза Джеймисън. — Когато изпаднеш в лошо настроение, достатъчно е да се сетиш какво се е случило с него. Семейството му е съсипано.
— А дъщерята, чийто съпруг е забъркал цялата тази каша? — попита Марс.
— Какво за нея? — отвърна Джеймисън.
— Тя би трябвало да се чувства доста зле.