— Така е. Видяхме го с очите си.
— Ами ако Дабни ѝ е казал нещо?
— Какво?
— Доколкото разбирам, двамата са запазили в тайна тази история с хазарта.
— Така е — призна Декър. — Съпругата му нямаше представа. Нито пък сестрите. Така поне твърдят.
— Възможно е Дабни да е бил по-близък именно с тази дъщеря. Понякога родителите имат специално отношение към някое от децата си. И ако той е направил нещо незаконно, за да ѝ помогне, в резултат на което е станал жертва на шантаж, нищо чудно да са разговаряли за това.
— Но защо? — настоя Джеймисън.
— За да разбере тя причината баща ѝ да постъпи така. Едва ли е искал дъщеря му да го сметне за умопобъркан убиец. Ако Дабни наистина е бил шантажиран заради кражбата на секретни документи, извършена, с цел да ѝ помогне, мисля, че е щял да иска тя да знае истината.
Погледът на Марс пробяга между Декър и Джеймисън.
— Просто разсъждавам на глас.
Джеймисън се обърна към Декър:
— Но нали агент Браун каза, че Натали не е имала представа, че баща ѝ е възнамерявал да открадне секретна информация, за да плати дълговете на съпруга ѝ?
— Да, но няма как да бъде сигурна. Не знам дали изобщо е разговаряла с Натали.
— Но нали, ако Натали и баща ѝ са общували по телефон или имейл, би трябвало да останат следи?
— Възможно е да са разговаряли на четири очи. Проверихме къде е пътувал Дабни, но не знаем нищо за програмата на Натали.
— Искаш да кажеш, че може да е идвала тук или да са се срещнали на друго място?
Декър я погледна.
— Представи си, че не се чувстваш добре и подозираш какво не е наред. Би ли отишла в „Андерсън“ или която и да било болница сама? Или би предпочела да те придружи твой роднина?
— Не бих искала да отида сама — призна Джеймисън. — Но защо не е взел съпругата си?
— Може да не е искал да я тревожи. Стори ми се, че тя не е добре с нервите. Ако Дабни наистина е бил по-близък с Натали, както предположи Мелвин, нищо чудно тя да го с придружила до онази болница. В края на краищата била му е задължена, че е спасил съпруга ѝ.
— Изобщо не попитахме болницата дали Дабни е имал придружител — каза Джеймисън. — Наистина ли смяташ, че Натали може да знае кой е шантажирал баща ѝ?
— Трябва да проверим.
— Но, Декър, агент Браун ни каза, че Натали…
— Знам какво ни каза — сопна се той. — Това не означава, че е истина.
— Ние се занимаваме с Бъркшър. Рос и Тод поеха разследването на Дабни.
— Не ме интересува кой с какво се е захванал, Алекс. Ще направя каквото е необходимо, за да разкрия случая — каза Декър и се надигна от мястото си.
Джеймисън погледна часовника си.
— Къде тръгна? Още няма шест и половина!
Миг по-късно Декър вече беше до вратата. Излезе, без да отговори.
Марс се обърна към Джеймисън с блеснали очи и възкликна:
— Май изобщо не се е променил, а?
— Това е проблемът, Мелвин — отвърна Джеймисън.
30
Наближаваше седем часът, когато пристигнаха пред дома на Дабни. На кръговата алея бяха паркирани две коли. Вероятно взети под наем от дъщерите за времето на престоя им. Къщата бе потънала в мрак, светеше само лампата над входната врата.
Марс ги докара със своята кола и остана да ги чака в нея. Декър почука. Никой не им отвори.
— Смяташ ли, че домашната помощница е пристигнала вече? — попита го Джеймисън.
— Не знам, никога не съм имал обслужващ персонал.
Чуха стъпки и след миг Джулс Дабни отвори вратата. Беше облечена с клин и суичър с логото на университета „Джордж Уошингтън“. Косата ѝ бе вързана на опашка. Изгледа ги и попита малко сърдито:
— Нали знаете колко е часът?
— Сестра ви Натали тук ли е? — отвърна Декър.
— Да, но още спи.
— Трябва да говорим с нея.
— Не може ли да изчакате малко?
— Ако можехме, нямаше да дойдем толкова рано.
— Настоявам да…
Декър вдигна служебната си карта и натърти:
— Трябва да говорим с нея.
Джеймисън пристъпи напред и каза:
— Предайте ѝ, че искаме да говорим за Корбет.
— За Корбет? Той добре ли е?
— Просто ѝ предайте това, което ви казахме. Ако не желае да разговаря с нас, ще си тръгнем и ще се върнем по-късно.
Джулс се поколеба и затвори вратата. Докато стояха отвън и чакаха, по алеята приближи малък джип, който спря встрани от входа. От него слезе възрастната чернокожа жена, която Декър и Джеймисън бяха зърнали при предишното си посещение. Тя мина покрай тях, усмихна се и им кимна. Отключи си със собствен ключ.
Джеймисън погледна часовника.