— Сега вече знаем. Домашните помощници на богатите започват работа точно в седем сутринта.
Изминаха няколко минути и вратата се отвори отново. Натали беше облякла пеньоар до глезените. Косата ѝ бе разрошена и сплескана от едната страна. Очите ѝ бяха зачервени.
— Джулс каза, че искате да говорим за Корбет. Защо?
— Може ли да влезем? — попита Джеймисън.
— Предполагам — отвърна намусено Натали, отстъпи крачка назад и Декър и Джеймисън прекрачиха прага.
Натали ги покани в библиотеката и затвори вратата след тях. Декър и Джеймисън седнаха на канапето, а тя срещу тях. Упорито избягваше погледите им. Очите ѝ останаха забити в пода.
— Мама още не е станала.
— Не сме дошли при нея — отвърна Джеймисън и погледна Декър.
— Знаем за дълговете от хазарт. И знаем откъде баща ви е намерил пари, за да ги погаси.
— О, господи! — възкликна Натали, зарови лице в шепите си и захлипа.
Джеймисън стана, прекоси стаята и седна до нея. Обгърна раменете ѝ, които се тресяха от плач, а Декър удостои с мрачен поглед.
Натали се задъха. Не ѝ достигаше въздух.
— Добре ли сте? — попита Джеймисън.
Натали извади от джоба си инхалатор. Пръсна два пъти в устата си и дишането ѝ се успокои.
— Вече съм добре. Имам астма — обясни тя и вдигна инхалатора. — Всички имаме, с изключение на татко. Наследили сме я от мама.
Натали се облегна на стола си, затвори очи и задиша дълбоко.
Джеймисън се върна на мястото си до Декър и прошепна:
— Карай по-полека.
Декър изчака Натали да се съвземе. Тя изтри сълзите си в ръкава на пеньоара и го погледна.
— Не знаех към кого да се обърна — започна Натали с дрезгав глас. — Щяха да убият Корбет. Щяха да убият всички ни.
— Знаехте ли, че е задлъжнял? — попита Декър.
— Знаех, че има дългове, но не знаех размера им. И нямах представа, че е взел заем от хора, които са готови да ни убият.
— Сигурна ли сте, че това няма да се повтори? — попита Джеймисън.
— Онези типове уплашиха Корбет до смърт. Но в момента това изобщо не ме интересува. Развеждам се. Заради него загубих баща си. Мразя го. Мразя всичко, свързано с него. Прибирам се в Щатите с дъщеря ми. Но първо трябва да намеря къде да живеем.
— Предполагате ли откъде баща ви е намерил парите?
Тя поклати глава.
— Знаех, че двамата с мама имат доста пари. Но сумата беше огромна.
— Десет милиона, доколкото чух — отвърна Декър.
Натали кимна.
— Не очаквах да разполагат с такава сума в брой. Но може би ако продадяха къщата и още някои неща…
— Очаквахте баща ви да го направи? — попита Декър. — Да продаде всичко, което притежава? Всичко, за което е работил?
— Аз… не знам какво очаквах. — Натали помълча и продължи: — Когато бях малка, татко винаги оправяше нещата, ако имах неприятности. Винаги. И всичко се нареждаше. Предполагам, че бях свикнала…
— Така можете да постъпите, когато паднете от колелото или някой ви обиди. Но вече не сте дете, Натали — каза строго Декър.
Тя впери поглед в него.
— Знам. Не ми се слушат лекции от ФБР.
— Да разбирам ли, че баща ви не ви е казал откъде смята да намери парите?
— Каза ми само, че ще се погрижи за всичко.
— Как ви ги изпрати? — попита Джеймисън.
— С банков превод, мисля. Но не съм сигурна. Знам само, че онези типове са си получили парите. Корбет ми каза. Беше толкова щастлив.
— Не се съмнявам — отвърна рязко Декър. — Когато научихте за смъртта на баща ви, какво ви мина през ума?
— Не знаех какво да мисля. Реших, че се е побъркал или нещо такова. Когато Джулс ми се обади, звучеше толкова спокойна и делова… Както винаги — подхвърли иронично тя. — Разбрах само, че татко е мъртъв… че се е самоубил. Нямах представа, че е убил онази жена. Разбрах го едва след като дойдох тук, макар Джулс да ми го бе казала по телефона. Предполагам, че мозъкът ми просто е отхвърлил тази информация. Не съм толкова хладнокръвна като сестра ми.
— Смятате ли, че това, което е направил, е свързано по някакъв начин с намирането на парите? — попита Джеймисън.
Натали кимна. Изглеждаше тъжна и нещастна, по лицето ѝ се стичаха сълзи.
— Помислих си, че трябва да има някаква връзка. И стигнах до извода, че всичко е по моя вина. Не спрях да пия по време на полета от Франция. А когато пристигнах тук, продължих да се наливам. Почти не помня какво се е случило след това.
— Не се съмнявам, че с това поведение сте помогнали много на своето семейство — отбеляза мрачно Декър.
— Ей! — възкликна тя. — Не се гордея с постъпката си, ясно ли е? Така че спестете високопарните си проповеди за някой друг. И ако продължавате да ми го натяквате, няма да си мръдна пръста, за да ви помогна.